Детектив Джон Кори от Първо управление на нюйоркската
полиция е добре познат на почитателите на криминалния жанр и по-специално на
почитателите на Нелсън Демил.
В романът „Книжарница „Задънената улица““ детектив Кори
се озовава именно в задънена улица откъдето и да го погледне човек. Докато
безуспешно се опитва да обясни на един испаноезичен сервитьор, че иска сандвич
с шунка и яйце, някъде на четири преки от него господин Отис Паркър е открит
мъртъв под стар дървен рафт с книги в собствената си книжарница. „Убит от книгите, които обичаше“, както
биха написали в Ню Йорк Поуст. Очевиден нещастен случай, но за всеки случай
детективът трябва да намине. Сандвичът явно ще трябва да почака.
Книжарница „Задънената улица“ в задънената улица „Норт
Мур“ предлага на своите клиенти всички възможни криминалета, но сега самата тя по
ирония на съдбата е обект на нещастен или може би криминален случай. Защото за
опитното око на Джон Кори очевидния инцидент много бързо се преквалифицира във възможно
умишлено убийство. Някои дребни детайли не пасват и тук просто мирише на
престъпление. Така де, старата библиотека две години си е стояла мирно и тихо
на мястото без да създава проблеми. От какъв зор точно сега ще реши да падне и
то точно когато собственикът ѝ е дошъл на работа в необичайно ранен час, когато наоколо
няма никого? Въпросът е кой има сметка от смъртта на един мъж на средна
възраст, собственик на западаща книжарница.
Колкото и странно да звучи, оказва се, че не липсват
заподозрени, при това не само защото за Джон Кори по принцип всеки, който
мърда, е потенциален заподозрян, особено когато детективът не е закусил. А в
случая имаме една твърде красива и млада съпруга на жертвата, един залязващ арогантен
писател на бестселъри, един необяснимо тревожен служител, който се държи
странно и май не е много сигурен какво точно е правил, чул и видял… Чудесен
набор от възможни убийци.
Само че как да накара някого да си признае?
Много просто. Джон Кори започва да лъже. Стар номер в
полицейската работа, когато си убеден, че има престъпление, а си изчерпал
всички възможни други начини. Разделяй и владей! Нали така беше? Лъжѝ
заподозрените и ги настройвай един срещу друг, докато някой не издържи! Джон
Кори е майстор на тази игра!
„На
ченгетата им е позволено да лъжат. Половината признания са резултат от лъжене
на заподозрения“, споделя детективът, оправдавайки метода си на работа.
Историята в романа е кратка, без излишни отклонения от остовната
фабула, без тълпи от действащи лица и сложни сюжетни линии. Развива се подобно
на едноактна театрална пиеса, в една сграда, с няколко герои, които постепенно
разкриват истинските си морални ценности, скрити зад фасадата на скъпи дрехи и
добри обноски. Чрез поредица от точни въпроси, може би мъничко подвеждащи, и с
цената на няколко дребни лъжи, детективът бързо влиза в следите на
престъпниците, трябва му само признание. И той знае как да го измъкне, при това
още преди обяд, защото наистина има нужда от един хубав сандвич преди да
информира шефа си, че инцидентът в книжарницата всъщност си е класическо
убийство.
Ако сте почитатели на творчеството на Нелсън Демил, ще
установите, че в „Книжарница „Задънената улица““ всъщност откриваме Джон Кори в
ранните му години, когато е обикновено нюйоркско ченге, преди да се включи във
Федералната оперативна група за борба с тероризма. Романът, както казах, е
кратък, с точната доза напрежение и идеалното количество черен хумор. Детектив
Кори е мнителен симпатяга, който умее да мисли в движение, да взема решения и
да поема рискове, танцувайки понякога на самия ръб на закона. Не съди твърде
строго своите заподозрени, но е решен на всяка цена да ги спипа и изправи пред
съда, защото всеки трябва да поеме отговорност за постъпките си – добри или
лоши, – в това число и ченгетата.
Между другото, някой знае ли как е „шунка с яйца“ на испански?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар