Обичаме да мислим за себе си като за уникални и
неповторими, единствени сред седем милиарда други, които обитават Земята. И ние
сме! Всеки човек е вселена, съществуваща по свои правила и закони, със своите
звезди и светове, със своя цвят мрак и светлина. Но въпреки това има поне едно
нещо, по което не се различаваме от другите, и това е желанието да сме щастливи
и обичани. Стремежът да търсим близост, разбиране и любов са заложени в кръвта
ни вероятно още от времето на онзи съзидателен взрив, създал вселената. Грешка
в подреждането на ДНК-то или божествен план, целящ да осигури нашето бъдеще,
независимо от всички усилия, които полагаме, за да го съсипваме сами.
През 2012 г. авторът Калин Василев печели националния литературен
конкурс на издателство „Хермес“, в резултат на което се появява сборникът му разкази
„Опити за любов и щастие“.
Разкази за хора колкото различни, толкова и еднакви в
опитите си да намерят любовта, дори когато се страхуват от нея. За хора, които
преследват мечтите си, макар и по съвсем различни пътеки. Те се срещат и
разделят, пътуват до другия край на света в търсене на своето място, своето
друго сърце, без да знаят къде отиват и какво ще открият там. Но нима това има
значение? Нима надеждата, че то е там и те чака не е всъщност основното,
най-важното, по-важно дори от намирането му?
Няма път към щастието – щастието е пътят. Урокът, който
научаваме най-бавно и най-трудно понякога, за който се налага да се качим на
двадесет и един влака, да поговорим с пощальона, който носи онези странни писма
всеки ден, или да напуснем някого, когото сме прегръщали докато заспи снощи.
С героите на Калин Василев е съвсем лесно човек да се
изгуби в своите, но повече в техните търсения, срещи, любови и раздели. Съвсем
лесно е да тръгнеш за студентска бригада във Флорида, а да се озовеш женен за
знойна красавица от Еквадор. Или да установиш, че брането на ягоди в Англия не
е това, което ще те направи богат, но може би е това, което ще те направи
щастлив. Особено когато си тръгваш от там със стар „Пасат“, бяла кожа. А може
да попаднеш и в затвора, където да срещнеш поредния, дето е там без вина,
защото знаем, че в затвора е пълно с невинни, нали… Можеш и да поиграеш на
„Принцът и просякът“ с мутренски бос преди да… Както и да е.
Героите от разказите в сборника са сякаш повече,
отколкото страниците могат да поемат. Повече, отколкото могат да разкажат. А те
разказват много – и страниците, и героите. И понякога надскачат сенките си,
осмеляват се да мечтаят, да вярват, да правят признания. Осмеляват се да се
страхуват, да полудяват, да търсят себе си сред другите, да избират себе си. Да
си поръчат порция пържени пилешки сърца в бар „Разбити сърца“ и да седнат на
някой от паянтовите столове, специално предназначени да се чупят лесно, ако се стигне
до бой, за да няма тежко пострадали клиенти или персонал.
И ако вие също все още правите своите опити за любов и щастие, ако все още сте в някой от влаковете с наркомана Еди, който не взема никакви наркотици, или в затвора, където сте единствения невинен, който не си признава, че няма вина, ако все още пътувате с раздрънкан пасат през цяла Европа без да сте сигурни накъде и защо… значи може би ви е време за разказите на Калин Василев. Може би някъде в тях ще намерите своя разказ – онзи, в който ще се разпознаете и ще разберете, че все още сте щастливи, дори и само защото все още търсите и вярвате, че има какво да намерите. И така, докато не изтече срокът на годност на всички онези неща, които не успяват да ни убият. Защото нещата, от които не се умира, винаги имат срок на годност. И поне в един от случаите срокът е точно четири години пет месеца и седемнайсет дни. После трябва да се върнеш при годеницата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар