Кой е плячката?

БНР Радио Видин

Исландия – островът на троловете, вулканите и северното сияние, на гейзери и изумителни черни плажове – е колкото красива, толкова и сурова земя, особено през зимата. Земя, сякаш създадена да предизвиква непредпазливите пътешественици.

Именно в Исландия през зимата се развива и действието на романа „Плячка“ на Ирса Сигурдардотир – неслучайно определяна като една от кралиците на скандинавското криминале, но това далеч не е единствената причина читателят да усеща как го побиват ледени тръпки.

Романът превежда читателите през нещо, което в началото изглежда като три отделни сюжетни нишки в три различни времеви линии. Тези три нишки, разбира се, скоро се пресичат в по-мащабен и тъмен сюжет, балансиращ по ръба между криминалето и ужаса, между обяснимото и необяснимото зло.

Две млади, отегчени от еднообразното си ежедневие приятелски двойки от Рейкявик предприемат спонтанно неразумно пътуване до отдалечената зимна пустош край северното градче Хьорбън. Очакват приключение, с което да запълнят още малко профилите си в социалните мрежи, докато придружават случайно срещнат геолог, тръгнал да събере данни от измервателен уред сред ледовете на глетчерите. Нещо различно от рутината на сигурното удобство, с която са свикнали в столицата. Вместо това обаче връхлитат право в центъра на ужас, който дори не могат да опишат. Ужасът шепне, моли се, дебне, преследва… Понякога има формата на измършавял елен, а друг път е само безплътен глас, някъде на ръба на възприятията.

А после всички изчезват.

В Спасителния отряд, организиран за издирването на изчезналите, е бившата спортистка Йохана, сама понесла своите страхове и сенки, с които да се бори. Новият дом, който са купили със съпруга ѝ наскоро, неусетно се превръща от уютно убежище в сцена на среднощни кошмари и необясними случки, а стари травми все още ѝ напомнят за живота, който е могла да има.

В същото време в близка радарна станция един мъж е изправен пред своя кошмар, чиито корени трябва да проследи до най-ранните си детски години. Някой сякаш е изтрил като с гумичка спомените му, а там може би се крие обяснението за смразяващите неща, които му се случват. Двама отчуждени един от друг братя откриват, че може би са имали сестра, за която нищо не знаят. Нейният кратък живот и мистериозна смърт са старателно заличена трагична глава от семейната им история.

В романа „Плячка“ човек докрай не може да реши дали злото, пред което са изправени героите, е реално или свръхестествено. Това е една от книгите, при които читателят е едновременно нетърпелив да обърне следващата страница и ужасен да го направи. С развитието на историята всеки герой в книгата все повече се свързва с останалите по един или друг начин, а взетите и невзетите решения се връщат, за да преследват всички.

Макар Ирса Сигурдардотир да е най-известна като автор на криминални романи, „Плячката“ по същество е хорър история за пълзящ неизвестен ужас. Ирса майсторски оплита всички сюжетни нишки в едно цяло, но като че ли истинската сила на този роман е най-вече във вълнуващата история за оцеляване, която разказва. Оцеляване в екстремни условия, при минусови температури, под небе, което сякаш никога не просветлява. Един от основните герои на романа всъщност е тъмнината. Дали пък дългите исландски зимни нощи не си играят с ума на хората или наистина нещо зловещо чака в сенките? Какво тревожи котаракът Коте и съседското куче Мори?

Ирса Сигурдардотир е исландска писателка в жанровете трилър, криминале и детска литература. Родена в Рейкявик, по образование тя е строителен инженер и като такъв работи на язовира „Карнюка“ в източна Исландия, а после и като ръководител на отдел в компанията „Централно отопление“. Като писател дебютира през 1998 г. с детската книга „Датчаните бяха в беда“, последвана от още няколко книги за деца. Едва през 2005 г. е издаден и първият ѝ трилър „Третият знак“.

Криминалните романи на Ирса Сигурдардотир се отличават с характерните за съвременната скандинавска криминална литература мрачни сцени и с неизменната тънка свръхестествена нишка. Заедно с писателя Рагнар Йонасон двамата основават Международния фестивал за детективски романи „Исландски ноар“.

Изпитанието на Розара

Младата послушница от Кръга на лунната светлина Розара Дитрел е на път за малкия северен град Дитрум, където се предполага, че ще е последното ѝ изпитание преди края на обучението ѝ за магьосница. Провали ли се, завинаги ще се сбогува с Кръга и с магията, а това няма да е просто загуба на уважение. Ще е загуба на всичко, което има значение за девойката. И въобще не е сигурна дали тази загуба или евентуална смърт е по-страшната алтернатива. Успее ли обаче, би трябвало да получи статута, за който се е подготвяла в продължение на години.

Би трябвало! Но съдбата има други планове за нея. Или ако не съдбата, то някои хора, за чиито планове тя и другите магьосници в кралство Тирилия могат да се превърнат в сериозна пречка. Оказва се, че пътят , по който е тръгнала Розара, крие много повече опасности, отколкото е предполагала, и много от тях нямат нищо общо с магията на елементите. Младото момиче е принудено да научи по най-трудния начин, че никое заклинание не може да те предпази от злото, таящо се зад лицемерните усмивки. А когато тези усмивки са върху лицата на хора с власт, нещата могат да станат доста сложни.

Романът „Изпитанието на Розара“ на българския писател и преводач Никола Чалъков, е първа книга от поредицата „Кръгът на лунната светлина“. Замислен като приказно фентъзи, той всъщност разказва една история за израстването, за приятелството и любовта, за откритието, че доверието е най-ценното, което можеш да дадеш и да получиш. И че най-големите чудовища, от които да се страхуваш, си остават хората.

Задкулисие, интриги, тънки дворцови игри и заплетени заговори за власт се смесват в магична комбинация, за да оформят завладяващ сюжет, в който добрите и лошите са с равни шансове и победата въобще не е гарантирана за никого от тях. Разказвайки от името герои и от двата лагера, Никола Чалъков успява да придаде плътност както на добрите, така и на антагонистите. Читателят пък разполага с всички сюжетни нишки, които да проследи, без да изпада в неведение и догадки, без да се налага да се връща назад, за да си припомня детайли и имена.

Следвайки най-добрите традиции в жанра приказно фентъзи, романът „Изпитанието на Розара“ завладява с ненатрапчивия си стил и умело заплетен сюжет, с интригуващи герои и пълнокръвно изграден свят, в който магия и реалност съществуват рамо до рамо. Никола Чалъков успява да изгради един свят, който звучи познато, почти те кара да повярваш, че може би съществува някъде. Свят, в който магията не е самоцел, а форма на отговорност, и не всеки успява да носи с достойнство. Изпитанията, пред които послушниците се изправят, са всъщност нищо по-различно от изправяне пред собствените им страхове. Там, в мрака, пред чудовищата, магията им може да трепне единствено от съмнение или страх, понякога от гняв, не от липса на сила или познание.

В същото време историята успява да избяга от онова шаблонно изпълнение, при което читателят на десетата страница вече може да предвиди финала. А самият финал, независимо дали приключва с победа или с катастрофа, или и с двете, оставя усещане, че приключението на Розара, Беа, Рет и Шоранди може и да е приключило, но нещо ново тепърва започва, и това е най-доброто постижение за всеки автор – да накара читателят да мисли за героите и след последната страница.

Никола Чалъков е роден през 1981 г. в София. Завършил е английска и френска филология, магистър е по американистика и британистика, а също и по национална сигурност. Превежда професионално от английски и френски език.

Като писател интересите му са насочени към фентъзи жанра. Първият му роман „Железният скиптър“ излиза през 2000 г., но трябва да минат 19 години преди да се появи вторият „Изпитанието на Розара“, последван от сборника разкази „Кръгът на лунната светлина“. През 2025 г. се появява и „Спасителката на Кръга“, в който историята на Розара намира своето естествено продължение.

През 2024 г. „Изпитанието на Розара“ излиза и на английски език в САЩ, превръщайки се в недвусмислено признание както за самия Никола Чалъков, така и за българската литература.