Семейството е на първо място. Винаги!!!

 

Никой не е прекалено възрастен за една книга с добра мистерия, а романът „Братовчедите“ на Карън Макменъс е точно такъв.

Обри, Мили и Джона Стори са трима младежи, които макар и от една кръв, почти не се познават. Всеки от тях си има своите планове за лятото, когато получават по едно странно писмо от баба си Милдред, която никога не са виждали, но чийто образ присъства в живота им откакто се помнят чрез спомените на родителите им. Покана да работят едно лято в курортния комплекс на фамилията Стори. Милдред е мистериозната баба, която някога, преди години, пак с по едно писмо само, е лишила от наследство и четирите си деца и е прекратила всякакви контакти с тях. „Знаете какво направихте!“ е последното, което децата ѝ получават от нея като послание. Днес обаче тя сякаш е решила да даде шанс на внуците си.

Естествено, че тримата не са въодушевени, но нима имат избор, когато са заложени баснословни богатства? Това може би е единствената опция наследството да се върне в ръцете на Стори преди да е станало твърде късно.

Докато проследяваме живота на тримата тийнейджъри в курортния остров, всъщност малко по малко надникваме и в миналото, в живота на техните родители, когато са на същата възраст и когато нещо в семейната история жестоко се обърква. Лятото, след което Алисън, Андърс, Адам и Арчър остават без майка и наследство.

„Братовчедите“ е различна от предишните романи на Карън Макменъс. Сякаш по-дълбоко замислена, нищо, че ухае на лято и плажове и звучи като колежански купон.

Това е история, в която сякаш всеки има какво да крие и всичко е свързано с останалите по някакъв начин. Семейство Стори е натрупало солиден товар от тайни, провали, неосъществени мечти, разочарования и не добре погребани амбиции. И не всички са от кръвната линия. Защото Милдред си има второ семейство, събрано сред най-близките ѝ служители, които са с нея от десетилетия и също имат за какво да мислят и упорито да се опитват да крият на всяка цена.

Дори тримата братовчеди са всеки със своя си товар от неща, за които да не може или да не смее да се довери на останалите. Напрегнати семейни отношения на ръба на разрива, отчуждение, твърде много мълчание за важните неща, твърде много огорчение има у всеки и то сякаш се предава през поколенията, а началото се губи някъде в миналото, на един малък и неуютен плаж, ако се вярва на малкото информация, с която младежите разполагат.

Какво, по дяволите, се е случило на този плаж?!... Каквото и да е било, то очевидно все още е тук, но поне има шанс да бъде осветено и може би разрешено.

А всъщност чия е идеята тази история отново да бъде разровена? Защото Обри, Мили и Джона още с пристигането си на луксозния остров Гъл осъзнават, че идеята май въобще не е на отчуждената им баба Милдред, която е изненадана от появата им не по-малко, отколкото те от неочакваната ѝ покана да работят в курорта за лятото. За сметка на това някой много държи тримата да се разкарат от острова възможно най-скоро и е готов дори да им плати, при това щедро, за да си тръгнат.

Романът е написан от името на тримата братовчеди плюс осемнадесетгодишната Алисън, което може да е малко объркващо на моменти. Понякога се налага да се върнеш малко назад, за да си припомниш в чия глава надничаш в момента. Някои ти стават симпатични от пръв поглед и първа дума, други – не. Историята скача ту в съвременността, ту в онова последно лято на средното поколение Стори, след което се оказват лишени от наследство, отхвърлени и сами. И дори това не успява да ги обедини в следващите години. Защо ли?

Перспективите непрекъснато се променят, за да създадат по-точен поглед върху събитията – похват, типичен за романите на Карън Макменъс, която българските читатели вече познават, благодарение на романите ѝ „Един от нас лъже“, „Един от нас е следващият“, „Двама могат да пазят тайна“ и „Накрая ще ме довършиш“. Всъщност донякъде именно това прескачане от един към друг герой, от една гледна точка към друга, е едно от очарованията на мистерията.

От друга страна, Карън Макменъс създава един пейзаж почти като от филм на Хичкок и го населява с ексцентрични образи, след което започва малко по малко да вади на повърхността малки късчета минало, с които постепенно разкрива невидимите нишки, парченцата от пъзела, свързващи всички герои, за да изкара на повърхността една измама, засегнала три поколения.

А най-хубавото е, че когато накрая затворите книгата, може би все пак ще я отворите отново, за да се уверите, че сте прочели точно това, което сте прочели като финал. Не го очаквахте съвсем, нали?