Където има гордост, няма място за вяра!

 

Монахът капуцин Амброзио е популярен, красив, съвършен, глава на голям манастир в някогашния Мадрид, сърцето на Средновековна Испания. Една истинска „звезда” на своето време. Простолюдието вярва, че е безупречен, чист и богоподобен в своя морал и характер. Жените искат да са с него, а мъжете искат да са… ами него.

Но не само вниманието на смъртните привлича този божи човек. Злото също е изкушено да го подмами, да го изкуши, да го подложи на изпитания и в крайна сметка да го провали. Черна магия, убийство, насилие, кръвосмешение, изтезания… Амброзио трябва да мине през всичко в падението си, доказвайки, че и най-добрите не са достатъчно добри понякога, че никой не е защитен и никой не е само черен или само бял и най-вече никога не можеш да си сигурен какво се крие зад красивото лице или лошата слава. Защото именно него – съвършеният – в крайна сметка го очаква ужасяваща съдба.

Романът разказва историята на тридесетгодишния монах, който е на върха на славата си, защото умее да говори страстно, сякаш сам Бог проповядва чрез него. Говори яростно, с плам, завладяващо, омайващо. Дотолкова омайващо, че магията му пленява невинното сърце на 15-годишната девойка Антония. Твърде неопитна и наивна, тя не вижда в него лицемерието, пълната липса на опит в нормалното общуване, не вижда пълната загуба на човешки облик в стремежа на Амброзио да докаже на всички, че е посочен и докоснат от Бог да е над всички. Не вижда самовлюбената му убеденост, че е призван да наставлява, съди и заплашва хората от позицията си на богоизбран. А единственият й щит срещу покварата зад благочестивото лице на Амброзио е нейната безкомпромисна добродетел.

Но Антония не е единствената, привлечена от привидното съвършенство и блясъка в красноречието на Амброзио. Тук някъде е и Матилда, готова на всичко, за да е до своя любим Амброзио, дори и да се вмъкне в манастира му, преоблечена като монаха Розарио.

Коя обаче е истинската Матилда? Или може би трябва да попитаме КАКВО е Матилда и какво подклажда тази нейна безумна страст и преклонение пред Амброзио, желанието да го проследва на всяка цена, където и да отиде той? Дали всъщност тя не е тук, за да го унищожи? За да докаже, че той не е това, което другите виждат в него, още по-малко пък това, което сам копнее да бъде.

„Монахът” на Матю Грегъри Луис е класически готически роман. Може би малко старомодно звучащ след толкова години, но все така завладяващ по един безкомпромисен начин, навяващ асоциации с автори като Едгар Алън По и Оскар Уайлд например. Написан е само за 10 седмици, докато Матю Грегъри Луис скучае в Хага. Когато излиза за пръв път през 1796 г., романът е заклеймен като скандален, еретичен и богохулен, оскърбителен за католицизма и Бога. Със сигурност не е било лесно да се преглътне подобна история, в която религията и сексът са в толкова тясна връзка. Авторът на практика създава една приказка за възрастни, в която има всичко – и религия, и секс, и фантазия, и ужаси. Жанр, донесъл световна слава векове по-късно на автори като Кен Фолет например.

Да, Амброзио е чудовище, пристрастено към секса до болезненост. Егоистично чудовище, зло, изпълнено с омраза към жените, които не може да си позволи да има, но и към тези, които има, а и към себе си – такъв, какъвто е избрал да бъде. Той е насилник и убиец. Той е всичко, което един човек на Бога не трябва да бъде. Но в същото време той е може би и жертва. Жертва на демони, изпълзели от мрака, за да заличат светлината в него – светлината, от която се страхуват.

А дали?

Дали отец Амброзио е жертва на Дявола или е просто лицемер, способен красиво да говори за вярата, но не и да я следва? Дали демонът не е само едно удобно извинение за покварата в душата му?... Дали демонът всъщност не е човешкото у него, неспособността да се издигне над себе си, над плътското, над нагона?...

Където има гордост, няма място за вяра. Вярата вирее само там, където има смирение. А проблемът с лицемерието е бил особено голям в епохата, в която твори Матю Грегъри Луис. Самият той споделя, че след излизането на книгата страда от тревожност и страхове заради множеството критици и негативните реакции. Нищо чудно. Справил се е чудесно в желанието си да разобличи католическото варварство, вилнеещо в Мадрид през Средновековието. Днес обаче романът му е смятан за една от най-успешните книги, филмиран е няколко пъти.

„Монахът” е един истински шедьовър на готическия хорър, с отчетливи и дръзки еротични елементи. Произведение, което всеки почитател на класическия ужас, познат ни от „Дракула” на Брам Стокър например, ще оцени по достойнство. В него има всичко необходимо за класически готически роман. Има покварени монаси, невинни девици, тайнствени манастири, обитавани от духове замъци, призраци, черна магия, демони, мрачни подземия, дяволски крипти, диаболизъм, изтезания и убийства. Всичко това – на фона на мрачна средновековна атмосфера, от която косите настръхват, а кръвта се вледенява.