Може би вече познавате семейство Синклер, ако сте
попадали на завладяващия роман „Ние, лъжците“ на Емили Локхарт, излязъл у нас
през 2015 г. Там обаче сте били в компанията на Каденс и братовчедите й – най-младите
Синклер, внуци на Типър и Харис и трето поколение лъжци.
В романът „Семейство лъжци“ Емили Локхарт връща лентата
назад, към 1984 г., т.е. 27 години преди събитията, разиграли се в „Ние,
лъжците“, и към гордостта на Типър и Харис – техните три дъщери. В началото се
питаш дали това продължение на историята ще е изпълнено със същата емоционална,
разрушителна тъмнина като предишната. Трите сестри вече ги познаваме, макар и
като зрели жени, воюващи за семейното богатство, но в „Семейство лъжци“ те са
все още момичета. А една от изненадите е поднесена още в началото – сестрите
някога всъщност са били четири.
„Семейство лъжци“ ни представя гледната точка на
най-голямата – Кери и нейния разказ за зловещата тайна на сестрите, белязала ги
за цял живот. Обединила ги и разделила ги едновременно. 17-годишната по онова
време Кери, 16-годишната Пени и 14-годишната Бес трябва да се справят всяка по
своя си начин със скръбта си след смъртта на най-малката си сестра – 10-годишната
Роузмери, която се е удавила миналото лято. И трябва да го направят по типичния
за Синклер начин – стоически, гордо, мълчаливо, защото каква полза, ако
показваш колко си наранен? Нямаш време за излишна емоционалност, защото
„единственият изход е напряко“, както винаги е повтарял Харис Синклер на
дъщерите си. Синклер не скърбят и не падат духом – те винаги продължават
напред! „Бъди гордост за своето семейство“, нали така?
Възрастната Кери започва
своя разказ по настояване на един призрак – този на сина й Джони, загинал едва
на петнадесет години, който наистина иска да знае кое е най-лошото нещо, което
тя и сестрите й са правили някога. И, както се оказва, Кери е наистина добър
лъжец, който има какво да крие. Нейната история е откровено признание за
семейна лоялност на всяка цена, за непосилната тежест на родителските очаквания
и едно непрестанно усещане за непълноценност, за недостатъчно съвършенство по
критериите на гордата фамилия, които стигат до крайност.
През онова лято Кери се чувства изолирана в скръбта си по
Роузмери, неспособна да продължи напред. Да си Синклер не е лесно, особено ако
си с разбита челюст наред с разбитото сърце. И някак неусетно Кери се
пристрастява към кодеина и сънотворните. А някъде наоколо призракът на Роузмери
търпеливо я чака, защото иска приказка, още една игра на „Скрабъл“ и много иска
най-накрая да изгледа поне една серия на „Сетърдей Найт Лайв“. На остров Бийчуд
призраците не са нещо необичайно, особено за Кери, което само потвърждава, че
приключенията на нейната племенница Кади в „Ние, лъжците“ не са били само в
главата на момичето. Присъствието на призрака на Роузмери обаче не е основния
фокус в историята. Той е там сякаш за да внесе само малко нормалност в живота
на Кери.
Някъде наоколо пък са вуйчо Дийн, който май не се вписва
много в представите на Харис за истински Синклер, и момчетата – Мейджър, Джордж
и Феф, неочаквани гости за едно лято на семейния остров Бийчуд. Братовчедката
Ярдли просто иска да прекара малко повече време с гаджето си Джордж преди и
двамата да заминат в различни университети и, естествено, животът да ги раздели
завинаги.
Предстои личният остров на семейство Синклер да бъде
опетнен завинаги. Но преди това…
Лорънс Фефърман или Феф успява да привлече вниманието на
Кери още със стъпването си на острова. Романтиката, която той внася в живота й,
е точно навреме, за да я извади поне за малко от скръбта й. Разбира се,
историята е разказана през призмата на спомените на Кери. Улегнали,
умиротворени, но все още парещи спомени. Защото именно Феф успява да накара
Кери да повярва, че е възможно да бъде щастлива преди историята им да завърши с
трагедия.
Всъщност точно това е основният акцент в романа. Неговият
забързан, напрегнат сюжет го прави лесен за четене на един дъх, превръщайки го
в завладяващо лятно четиво. Какво се е случило през лятото на 1984 г., за да
бележи Кери за цял живот и да я превърне в кълбо от болезнена вина? Ще прости
ли на живите поредният призрак, появил се на остров Бийчуд?
Ще намери ли самият той прошка? Ами живите? Ще простят ли сами на себе си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар