В клуба на почитателите на некролози най-накрая става интересно!

 

Осем приятели, евреи сефаради, женени, около четиридесет – четиридесет и пет годишни, всяка неделя се събират в бар „Реколета“ в Буенос Айрес, за да пийнат по кафе, да пушат пури на открито, да поговорят и да прочетат вестниците. Четат колонките за политика, бизнес, известните хора, а също и некролозите, опитвайки се да възстановят според силата на въображението си живота на онези, които стоят зад кратките съобщения. Четат ги с интереса, с който други четат клюкарските рубрики. И всичко върви нормално, дори скучно в ежеседмичния им ритуал до деня, в който в един от вестниците не попадат на некролог със странен текст и Давидова звезда.

Мистериозният кратък текст започва да се появява всеки месец със интригуващо постоянство. Една майка не може да забрави своите две деца. Месец след месец той се появява отново и отново, докато внезапно не прекъсва. Нещо се е случило. И ето, че малката групичка вече е оформила първия и може би единствен клуб на любителите на некролози, а един от тях тръгва по следите на историята.

Каква ли невероятна и трагична поредица от събития стои зад съобщението? А когато на мястото на некролога се появява друго съобщение, очевидно в отговор на първото, но звучащо повече от зловещо или като проява на лошо чувство за хумор, вече става просто задължително станалото да бъде разнищено. А и осемте мъже на практика нямат нищо по-интересно в плановете си.

Независимо от мрачното заглавие, в своя роман „Клубът на почитателите на некролози“ Марсело Бирмахер всъщност ни разказва една почти класическа любовна история с елементи на трагедия, пречупена през погледа на група мъже на средна възраст, у които трайно се е настанило усещането, че вече не им е останало кой знае какво за правене. Историята на двете сестри Фернанда и Лусия Терсек съвсем обяснимо грабва вниманието им на мига. Но какво събитие стои зад тези два преждевременно отнети живота в един и същи ден? Оказва се любов, разбира се. Любов колкото всеотдайна, толкова и унищожителна. Любов многолика, способна да руши в желанието си да гради.

Когато богатият предприемач Хенаро Дабар вижда за пръв път сестрите Терсек, той е запленен от смуглата красота на Фернанда и дързостта ѝ. Фернанда цялата е бунт и съпротива. Само че да се бунтуваш в Аржентина никога не е било безопасно. Факт, който сестрите трябва да научат от първа ръка и личен опит. Научават и друго – че да си идеалист си има своето очарование до определен момент и до определено количество жертви. След това трябва да отстъпиш идеалите на онези, които идват след теб, ако не искаш да потънеш в мизерия и безпътица.

И докато Фернанда вярва, че каузата ѝ е да се бори с политическата система и семейните традиции, Хенаро решава да вярва, че тя е жената, която иска до себе си. Жената, която си струва да чака точно толкова, колкото е необходимо. Ако трябва, до гроб. Търпелив до невъзможност, Хенаро просто се оставя на времето да го отнесе до неговата избраница без да знае дали в края на историята ще бъде завоевател или корабокрушенец. Един съвременен прочит на „Мадам Бовари“, разиграл се в еврейския квартал на Буенос Айрес насред бурни политически времена, в които никой не може да остане незасегнат, независимо на кое стъпало в социалната стълбица се намира.

„Клубът на почитателите на некролози“ е разказ за горещата аржентинска кръв, склонна към изпепеляващи страсти и трудни любови, към съдбовни грешки и невъзможни прошки, към престъпления и покаяния. За превратностите на съдбата, на които понякога падаме жертви – невинни или не. За онези неща, които мислим за важни, и за хората, които мислим, че обичаме или че ни обичат. За предателствата и съюзите като неизменна част от живота. За целите и тяхната цена. Това е разказ и за Аржентина, разкъсвана от политически борби, за отражението на политическата нестабилност върху живота на обикновените хора по време на първото завръщане на Хуан Перон в страната, за корупцията, която намира благодатна почва сред борещите се за власт режими. В същото време това е история и за еврейската душевност и бит, която читателят почти може да вкуси и помирише, защото тя ухае и има вкус на кибе, кадаиф, лахмаджун и бойос.

А не на последно място, романът задава въпроси. Струва ли си да чакаш четвърт век любовта? Дали точно тя е любовта всъщност? Дали изобщо любовта е възможна или всичко е въпрос на интереси, навици и договорки? Кога трябва да простиш и кога трябва да си тръгнеш? На всички тези въпроси, а и на много други чисто човешки, търсят отговор мъжете от „Клубът на почитателите на некролози“, докато читателите бавно се потапят в сефарадската вселена с всички нейни мънички ежедневни ритуали.

Марсело Бирмахер е аржентински автор от еврейски произход. Във вените му тече румънска, полска, литовска и сирийска кръв, а в повечето му творби героите са именно евреи и действието се развива в техния квартал на Буенос Айрес. Сред историите, които разказва, голяма част от вниманието е насочено именно към религията, семейните традиции и процесите, протичащи в аржентинското общество. Автобиографичният елемент присъства почти навсякъде в творчеството му, което придава особено усещане за пълнокръвност на всичко, излязло изпод перото му.