Да си наивен понякога наистина е супер!

 

Той е на 25 години и точно на рождения си ден внезапно осъзнава, че времето е твърде важно, а той може би го е пропилял. Всъщност времето винаги е било важно, но усещането, че е пропилял своето, го връхлита именно сега. Осъзнава, че ако беше започнал да тренира като дете например, днес може би щеше да е професионален спортист, който печели много пари. Също и че ако в първи клас не се беше отказал от математиката и физиката, вероятно нямаше да е толкова незапознат с времето. Времето, което се оказва най-важното нещо за него.

Главният герой в романа „Наивно. Супер“ на норвежкия писател Ерлен Лу е изпълнен с безпокойство млад мъж, който се озовава на кръстопът или, както е модерно да се казва, е в екзистенциална криза. Изгубил е чувството си за цел и това го сварва напълно неподготвен, точно както го сварва неподготвен и загубата на крокет от брат му. На 25 години той няма представа какво иска и трябва да прави със себе си, изпълнен е с въпроси и му е изключително трудно да се справя със света около себе си. Знае само, че не е постигнал абсолютно нищо и за това не са виновни родителите му. Обсебен е от мисълта за космоса и смисъла на живота, от теорията на Айнщайн и книгата на един професор на име Пол. И има отчаяна нужда от ред в хаоса, който цари в ума му.

Затова си прави списъци. Неща, което има – единайсет на брой. Неща, които иска – шест. Само дето в първия списък фигурират не особено важни неща като студентски заем, колело и маратонки, един добър и един лош приятел, а във втория – далеч по-важни като момиче, ентусиазъм, обаяние… и часовник.

„Наивно. Супер“ е странен малък роман, съчетаващ философски размисли и известна причудливост, която не си сигурен как да класифицираш. Отнема време, докато спечели читателя. Началото е може би малко тромаво, но сред това чарът на историята се разкрива пред онези, които имат нужда от точно такъв тип романи.

Главният герой е умен по странен начин особняк, очевидно със своите проблеми и психични отклонения, без никаква изтънченост, който на моменти звучи наивно като дете. Всъщност през повечето време. Един норвежки Форест Гъмп, който търси своето място във Вселената. Е, и някои отговори за евентуалния ѝ край може би. Нищо чудно, че един от малкото, с които намира общ език и общи интереси, е петгодишният Бьоре, който живее отсреща.

Романът „Наивно. Супер“ не е точно книга за развлечение. Той не е и точно книга, в която се случва нещо. „Наивно. Супер“ е история тип „мисловен поток“, която трябва да прочетете докрай, за да разберете какво всъщност се случва. Тя е от книгите, към които читателят трябва да прояви търпение, точно като към колебанията, тревогите и кризите на безименния главен герой.

Всъщност без да го прави в прав текст, той ни задава един труден въпрос, на който малцина имат смелостта да отговорят: защо с порастването толкова много започваме да се страхуваме да възприемаме света през очите на децата? Защо спираме да мислим като тях, защо спираме да гледаме през техните очи? Защо инстинктивно започваме да определяме наивността и доверчивостта като глупост и колко много всъщност пропускаме, докато се опитваме да прикриваме собствената си липса на опит от другите, вместо да се наслаждаваме на живота си такъв, какъвто го имаме?

А може и да научите нещо от него все пак, докато се чудите дали историята му си струва да я четете докрай или не. Може би ще ви е интересно или дори важно да знаете колко колебания прави атома на целзия в една секунда време. А може би не. Или че на върха на Емпайър Стейт Билдинг времето тече с няколко наносекунди по-бързо, отколкото в основата му. А може би просто ще се стреснете или дори зарадвате, ако разберете, че времето не съществува, и ще започнете да се съмнявате всеки път, когато някой ви каже, че грешите и той знае точно как се правят нещата.

Ерлен Лу е норвежки автор, който пише не само за възрастни, но и за деца. Пише романи, пиеси и сценарии. Снимал е няколко филма. Работил е и в психиатрична клиника, и в театър, също като учител и журналист, а романът му „Наивно. Супер“ е преведен на над 20 езика. Това е книга, чиято идея е да накара читателя да се замисли. Мисленето е хубаво нещо. Хората би трябвало да го правят по-усилено. И по-често. За различни неща или дори за всичко.