Да спасим една библиотека!

 

Ако и вие сте от хората, които си мислят, че да работиш в библиотека означава по цял ден да седиш и да четеш книги, време е за вашето откровение. Време е да разберете колко дълбоко грешите, може би да се учудите, може би да се разочаровате… или да се очаровате от реалността. А водач в това приключение ще е Луизиана Ричардсън, преподавател по библиотечни науки в университета, самотна майка на две малки деца, току-що съкратена от работа във възможно най-неподходящия момент, разбира се. Нищо, че има висше образование и планове за кариера във факултета по библиотекознание. То пък все едно има подходящ момент за неудачите в живота!

Нали помните онази максима? Човек предполага, Господ разполага. Оказва се, че Господ разполага Луизиана, двете ѝ деца и приятелката ѝ Силвия Джоунс в занемарената библиотека на малкото южняшко градче Алигейтър Баю. Едно типично градче от американския юг с една безкрайно тъжна и потънала в прахоляк библиотека, които сякаш имат нужда от спасяване дори повече от самата Луизиана. Всъщност наистина имат нужда, защото библиотеката е пред затваряне и изглежда никой няма желание да се бори за нея.

Алигейтър Баю е типичното малко място с големи проблеми. Например директор на библиотеката, който не иска да влезе в ХХІ век, или безскрупулен кандидат за политическа слава, който е решил, че точно библиотеката е най-големия проблем на града и прави всичко по силите си да я унищожи. Всички малки градчета сякаш по подразбиране имат своята госпожа Гъндерсън, която не се спира пред нищо, което не е работи за нея. За съжаление, не всички имат своята Луизиана. Но Алигейтър Баю има късмет.

А всъщност това е книга, която хвърля моста към сериозни проблеми, явно универсални за целия свят. Проблемите на малките места, малките културни гнезденца, от които всички са забравили, че имат нужда. Проблемите на онези, които се борят за душите на хората. За умовете им. Това е история за моментите, които искат отчаяни действия. Например да организираш курс по зумба танци. Или клуб по готварство. Или да накараш малкото останали наоколо тийнейджъри да вдигнат глава от отегчението си и да погледнат към книгата в ръцете ти. Да изпиеш чаша чай с местните или да си купиш най-страхотното и вкусно гъмбо, подпомагайки библиотеката. И не на последно място, да намериш ключа от сърцето на един красив земеделец на име Сал Фортуно.

Луиз, както я наричат всички, се оказва изправена пред предизвикателства, с които не е мислила, че ще ѝ се налага да се бори, докато е част от защитената среда на университета. Например трябва да убеди вечно мрънкащия директор г-н Фоули, да се осмели да прекрачи в новото време и да започни да работи в полза на своята библиотека. Което може би щеше да е непосилна задача, ако наоколо не беше хаосът, наречен Силвия. Силвия, която нищо не успява да я сломи, нищо не може да секне неизчерпаемия ѝ ентусиазъм, а идеите ѝ за превръщане на библиотеката в привлекателно, модерно и популярно място нямат край.

Общо взето, това е още една история, в която няма да откриете дълбоки откровения и безсмъртни образи, но ще откриете много топлина, човечност и любов към живота. Още една история за мечтатели и влюбени, за надежда и уют, от каквито понякога всички имаме нужда, за да си върнем вярата, че все още има неизживяно хубаво там напред. История за спасението не само на една библиотека, но най-вече на хората, свързани с нея като с туптящо сърце.

Наред с това „Луизиана спасява библиотеката“ е една забавна история, поставяща сериозни въпроси за актуалността на библиотеките и за приспособимостта им към новите реалности, които са универсални проблеми на тези институции из всички краища на света. Посред южняшките знойни жеги, наслаждавайки се на пристрастяващо добра домашна кухня, сред хора, които имат странния навик да си говорят на малко име, но задължително с „госпожо“ или „господине“ отпред, библиотечните проблеми един по един биват прилежно регистрирани, обсъдени и получават своето разрешение. Точно както би трябвало да се случва! И то се случва.

В понеделник сутрин да надникнем в тайните на една болница!

 

Въпреки че е петък следобед, нека приемем, че е понеделник сутрин и да надникнем в стая 311 на университетската болница „Челси Дженерал” – мястото, в което основно се развива действието на романа „Понеделник сутрин”!

„Челси Дженерал”, в която доктор Хардинг Хутън – страховитият шеф на отделението по хирургия, налага нови стандарти, превръщайки я в една от водещите в САЩ. Приемете, че сте привилегировани, защото в понеделник сутрин в тази стая са поканени само най-отбраните – най-добрите сред най-добрите от неврохирурзите, подопечени на доктор Хутън! Поканата обаче не е за да им изкаже възхищение и благодарности за работата им, нито за да им вдъхне увереност, а за да ги накара да говорят за грешките си. Проблемът е, че в неврохирургията грешките обикновено струват човешки животи по един или друг начин. Ето защо никой не се радва да бъде призован в стая 311 да отговаря за поредния съдбовен пропуск, за глупавото недоглеждане, струвало обонянието на един главен готвач, за детето, което умира заради предвидима генетична аномалия, за нелегалния мигрант в кома заради грешно погледната рентгенова снимка… Никой не иска да е там, за да отговаря, но и никой не смее да не отиде. Защото именно на тези понеделнишки дисекции болницата дължи репутацията си.

Лоши неща се случват на добрите хора”, обича да казва старият шеф, а целта му е лошите неща да се случват възможно най-рядко в неговото отделение и никога по вина на неговите лекари, специализанти или медицински сестри. Той държи хирурзите му да са по-силни от дефектната сърдечна клапа, от смъртоносния мозъчен тумор или от генетичната обремененост на пациента. Доколко обаче е възможно?...

Всъщност нека минем първо през спешното отделение на легендата доктор Джордж Вилануева – нахален и груб, но забавен, безцеремонен и страстен, и все пак лекар, чиито светкавични диагнози са му изградили репутацията на полубожество! Онзи, който стои между живота и смъртта. Защото именно от спешното отделение тръгват всички герои и истории в този роман. Те може би ще ви се сторят някак твърде клиширани – нервният емигрант от Южна Корея, самоувереният красавец, в краката на който са всички медицински сестри, красавицата, която зарязва брак и деца заради въпросния самоуверен красавец, веселякът с ум като бръснач, амбициозната млада лекарка с болезнена необходимост да побеждава… Всеки от тях повлякъл личната и професионалната си драма към логичната може би развръзка. Всеки със своите си тайни и явни амбиции, самочувствие и страхове. Петима лекари с различно отношение, но с еднаква цел – да са по-добри от живота, пък дори и само за да не стоят най-отпред в стая 311 в понеделник сутрин.

Всеки понеделник рано-рано тези блестящи медици, които не трепват, докато измъкват от смъртта стотици хора, се събират притеснени като студенти преди изпит, за да обсъдят пропуските и грешките си и да чуят присъдата – на колегите си и на Хардинг Хутън. И да се поучат евентуално. Иначе защо да се подлагат на тази съвременна форма на инквизиция?!... Защото медицината е безкраен низ от научени трудни уроци. От направени и понякога поправени грешки. Проблемът е, че тези грешки винаги имат име, лице, близки и любими, които остават след тях, непозволявайки да бъдат подминати и забравени. А и когато се имаш за един от най-добрите, не искаш да чуеш по свой адрес „Красавецът каза ли как е убил детето?“.

Твърде е възможно читателят в някои моменти да се оплете малко в непонятните медицински термини, от които авторът Санджей Гупта, като практикуващ неврохирург, не е в състояние да избяга, но това може би всъщност е основното достойнство и орачование на романа. Защото това е преди всичко роман за лекарската етика и цената ѝ, за лекарските грешки, за човечността и емпатията като непреходни ценности, а медицинските термини само още повече ще заинтригуват и очароват читателя, особено ако е почитател на истории като в хитовите сериали „Спешно отделение” и „Анатомията на Грей” например.

Санджей Гупта, освен неврохирург е и водещ на телевизионно предаване на здравна тематика по CNN и на колона в списание „Time”. Бил е стажант в Белия дом и съветник на Хилъри Клинтън по медицински въпроси. Той е и човекът, на когото се обаждат по спешност от американски самолетоносач след земетресението в Хаити през януари 2010 г., за да оперира 12-годишно момиче, пострадало в бедствието. Това обяснява на моменти твърде подробното вглеждане в дребните детайли като например цвета на лекарските екипи или на обозначителните знаци на парамедиците. Оперирали ли сте някога гръбначен стълб, за да знаете какво вглеждане и сигурна ръка иска?...

Историята помни и други пишещи лекари, но не очаквайте от Санджей Гупта да е следващия Чехов например! Не очаквайте потресаващо откровение от романа „Понеделник сутрин“ или зашеметяващ писателски талант! Все пак Гупта е преди всичко неврохирург и едва след това пишещ човек! Но ако искате да видите отвътре как се случват нещата в спешното отделение, с всичките им стряскащи подробности, това е вашата книга!

"Читателите от Броукън Уийл препоръчват" - един топъл поглед от Швеция към американския юг

 

С дебютния си роман „Читателите от Броукън Уийл препоръчват” шведската писателка Катарина Бивалд отдава почит на набиращите все по-голяма популярност книги, разказващи за книги, на романсите за пътешествия, пълни с уют.

Дразнещо незабележимата Сара Линдквист решава поне веднъж да се впусне в истинско приключение, разнообразявайки иначе монотонния си и скучен живот, изпълнен с четене и продажби на книги в градчето Ханинге в Швеция. Събира малко дрехи и няколко книги и заминава на другия край на света, чак в Айова, да прекара в Средния Запад два месеца при Ейми Харис – жената, с която от две години си разменят толкова много писма, изпълнени с размисли за хора и книги, за литературата и живота. За пръв път в живота си Сара ще преживее нещо извън страниците на любимите си книги. Страшно е, но се налага като че ли.

Само че приключението от самото начало не започва по план. Например Броукън Уийл сякаш не е точно малкото градче като от дамски роман, а олицетворение на безвъзвратно отиващото си минало. Ейми е мъртва, а малкото останали жители на това забравено от Бога място са по-смахнати, отколкото Сара допуска, че е в състояние да понесе.

Смахнати, но очевидно дружелюбни до влудяване и в същото време безкрайно практични и земни. Хора, които те посрещат така, че преди да си успял да произнесеш „Пай с картофени кори в закусвалнята на Грейс”, вече не само си се настанил в чужда къща като у дома си, ами и се събуждаш като… градския книжар.

Още с пристигането си Сара иска само да си тръгне. Просто няма друга причина да остане, освен една – никой не ѝ позволява да плати нищо. Нито храната си, нито транспорта. Вместо да се качи на самолета обратно за родната Швеция обаче, тя се оказва зад щанда в чисто новата книжарница на Броукън Уийл.

Също така се разбира, че първоначалното впечатление е било доста погрешно. Животът тук въобще не е чак толкова замрял и скучен, а жителите на западналото градче си имат своите драми, достойни за роман. Проблеми с алкохола, проблеми с попечителството над дете, непреодолима скръб, нестандартна сексуална ориентация, расизъм, неочаквани и необясними бременности… Сред героите на Катарина Бивалд го има и религиозният фанатик, и добрякът, който е принуден да стане дързък, и мъжът, който просто иска да бъде оставен на мира, и още, и още. И е въпрос на време да осъзнаеш, че Грейс всъщност се казва Мадлин, но това е непоносимо, че алкохоликът може би е най-добрия човек в града, въпреки порока си, и че самотникът май въобще не иска вече да е сам. Това, което им липсва на всички, се оказва Сара или някой като нея. Затова са готови на всякакви почтени и непочтени похвати, за да я задържат достатъчно, че да се влюби в Броукън Уийл.

Защото Броукън Уийл си струва да се влюбиш в него. Той е труден за обичане, точно като резервирания самотник Том, който сякаш не иска да го обичаш, за да не го изоставиш после, като всички други досега.

Малката книжарничка на Сара (и Ейми, която – макар и мъртва – сякаш никога не си е тръгвала, говорейки чрез писмата си и спомените на останалите герои) много бързо се превръща в нещо повече от магазинче за книги. Превръща се в кабинет за психотерапия, изповедалня, читалня, кафене, място, където да се разкриеш или да помълчиш без да се притесняваш от нищо. И разбираш, че в тези малки, сякаш задрямали от години градчета никой не е толкова лош или груб, колкото ти се струва.

Самото име на градчето също разказва история – „Броукън Уийл” („Счупено колело”). Разказва за романтично минало и прашлясало настояще. За магията на аутсайдера, на незабележимия, който идва в живота ти тихо, за да го промени из основи. За магията на книжния плъх, който сякаш няма видими недостатъци, нито видими предимства, но погледнеш ли в ума му, сякаш фея-кръстница променя всичко с магия.

Като литературен герой, Сара може би не изглежда съвсем реалистична в някои епизоди от историята, но и не е необходимо да бъде – достатъчно е да бъде добра. Именно защото е добра, с всяка прочетена страница желанието ни да повярваме, че е и реалистична, става все по-голямо. Всеки има нужда да повярва, че в реалния живот има и такива хора, способни да извадят от теб всичко скрито, всичко болезнено и да не се възползват от него, а да ти помогнат да загладиш ръбовете и да затъпиш бодлите, преди обратно да го прибереш в душата си.

„Читателите от Броукън Уийл препоръчват” е един забавен поглед без розови очила върху малките населени места и провинциалната им романтика, често пъти потънала в прахоляк и миризма на кози, в хубави книги и нездравословна храна, в златна царевица и лъчите на залязващото слънце.

Някога допускате ли, че е възможно мама да греши?...

 

Един френски бестселър днес ще ни покаже, че всеки греши, дори мама. Автор на този напрегнат, дори зловещ на моменти роман, е френският писател и професор по география Мишел Бюси. И ако за българския читател името на Мишел Бюси може би не говори много, макар и да не е съвсем непознато, то за френския читател той от години е сигурен знак за класна фабула, майсторска манипулация и запомнящи се герои.

„Мама греши” е класически психотрилър, повдигащ редица въпроси за детската психология, манипулирането на паметта, майчинството, връзката между родители и деца и за пътищата, по които всеки човек през годините се формира като личност. Не на последно място, повдига и въпроса за истинските родители, които не винаги са и биологични такива.

Това е заплетена криминална история, в която като че ли всеки има своя тайна, дори второстепенните герои, а на преден план е едно женско трио, като всяка една от трите жени е поставена в ситуация, в която сякаш всички и всичко им се противопоставят, опитват се да ги спрат, да пресекат пътя им към целта.

Майор Мариан Огрес от месеци разследва зрелищен обир на бижута и луксозни стоки за над два милиона евро, в който двама души са загинали, а един е ранен, но се крие вече дразнещо дълго време. Убиецът Алексис Зерда пък, когото смятат за мозъка на престъплението, сякаш се подиграва на полицаите, които следят всяка негова стъпка в Снежния квартал на град Хавър, сърцето на региона Нормандия. Последното от което майор Огрес има нужда, е надъхан училищен психолог да я занимава с проблемите на едно четиригодишно дете, разказващо странни приказки за човекоядци, пиратски кораби и тайнствени замъци, което упорито твърди, че майка му не му е майка. Това, от което напористата полицайка има нужда, но не намира сили да признае пред никого, е свое собствено дете. На 39 години усещането за изпуснати влакове рязко се е засилило.

Вместо да мисли за себе си и за личния си живот обаче, Мариан все по-често мисли за настоятелния румънец Василе Драгонман и странното му вманиачаване в думите и рисунките на това дете с очевидно твърде богато въображение. Здравият разум казва, че в това няма смисъл, но топлите кафяви очи на училищния психолог говорят, че малкият му пациент може би е в реална опасност. Защо трябва да е толкова харизматичен, да го вземат дяволите?!...

Но опасност от какво и кого застрашава детето всъщност и дали изобщо има нещо такова? Всичко говори, че малкият си измисля. Майка му е болезнено привързана към него, до обожание, точно както се очаква може би от една майка. Притежава акта му за раждане, бебешки снимки, кутии със спомени, дори личният лекар на детето твърди, че Малон Мулен е биологичен син на Аманда и Димитри Мулен. Хората помнят кога и как се е родил, как е растял, проходил…

Аманда Мулен, втората от дамското трио в този заплетен трилър, има своите демони, с които да се бори. Демони, живеещи в собствения ѝ дом, в главата на сина ѝ, но може би и в нейната.

Третата е Анжи – красивата, леко вятърничава фризьорка, която носи своята болка, своята грешка на младостта, както кралица носи короната си. Дори тази волна душа постепенно се очертава като нещо много различно от видимото на пръв поглед.

На майор Огрес не ѝ отнема много време преди да заподозре, че може би румънският психолог е прав. Постепенно става ясно, че малкият Малон, доверяващ се само на плюшената си играчка Гути, може би е в ръцете на хора, които хладнокръвно мачкат психиката му, моделирайки я според собствените си интереси, а спомените му бързо избледняват. И какво ще стане, ако Малон продължава да упорства в странните си твърдения? Ще стане опасно – в това няма съмнение нито за Василе Драгонман, нито за Мариан, а надпреварата, както се оказва, не е само в една посока, защото и обирджиите, които майор Огрес преследва от месеци, стават все по-отчаяни и дръзки.

Фабулата е като скоростно влакче – с толкова много завои и лупинги, че накрая читателят вече не е знае какво да мисли, освен да се пита дали наистина мама не греши. И коя всъщност е мама?...

От професор по география в университета в Руан, през последните години Мишел Бюси бързо успява да се наложи и като хитов писател, когото немалко от феновете му с основание наричат „френския Харлан Коубън”. Поради произхода и професията си, той често поставя действието на своите книги върху пейзажа на Нормандия, към която е силно привързан. „Мама греши” е поредният му роман, който ни разхожда из този регион на Франция, докато ни демонстрира в зловещи подробности крехкостта на детското подсъзнание.