Да спасим една библиотека!

 

Ако и вие сте от хората, които си мислят, че да работиш в библиотека означава по цял ден да седиш и да четеш книги, време е за вашето откровение. Време е да разберете колко дълбоко грешите, може би да се учудите, може би да се разочаровате… или да се очаровате от реалността. А водач в това приключение ще е Луизиана Ричардсън, преподавател по библиотечни науки в университета, самотна майка на две малки деца, току-що съкратена от работа във възможно най-неподходящия момент, разбира се. Нищо, че има висше образование и планове за кариера във факултета по библиотекознание. То пък все едно има подходящ момент за неудачите в живота!

Нали помните онази максима? Човек предполага, Господ разполага. Оказва се, че Господ разполага Луизиана, двете ѝ деца и приятелката ѝ Силвия Джоунс в занемарената библиотека на малкото южняшко градче Алигейтър Баю. Едно типично градче от американския юг с една безкрайно тъжна и потънала в прахоляк библиотека, които сякаш имат нужда от спасяване дори повече от самата Луизиана. Всъщност наистина имат нужда, защото библиотеката е пред затваряне и изглежда никой няма желание да се бори за нея.

Алигейтър Баю е типичното малко място с големи проблеми. Например директор на библиотеката, който не иска да влезе в ХХІ век, или безскрупулен кандидат за политическа слава, който е решил, че точно библиотеката е най-големия проблем на града и прави всичко по силите си да я унищожи. Всички малки градчета сякаш по подразбиране имат своята госпожа Гъндерсън, която не се спира пред нищо, което не е работи за нея. За съжаление, не всички имат своята Луизиана. Но Алигейтър Баю има късмет.

А всъщност това е книга, която хвърля моста към сериозни проблеми, явно универсални за целия свят. Проблемите на малките места, малките културни гнезденца, от които всички са забравили, че имат нужда. Проблемите на онези, които се борят за душите на хората. За умовете им. Това е история за моментите, които искат отчаяни действия. Например да организираш курс по зумба танци. Или клуб по готварство. Или да накараш малкото останали наоколо тийнейджъри да вдигнат глава от отегчението си и да погледнат към книгата в ръцете ти. Да изпиеш чаша чай с местните или да си купиш най-страхотното и вкусно гъмбо, подпомагайки библиотеката. И не на последно място, да намериш ключа от сърцето на един красив земеделец на име Сал Фортуно.

Луиз, както я наричат всички, се оказва изправена пред предизвикателства, с които не е мислила, че ще ѝ се налага да се бори, докато е част от защитената среда на университета. Например трябва да убеди вечно мрънкащия директор г-н Фоули, да се осмели да прекрачи в новото време и да започни да работи в полза на своята библиотека. Което може би щеше да е непосилна задача, ако наоколо не беше хаосът, наречен Силвия. Силвия, която нищо не успява да я сломи, нищо не може да секне неизчерпаемия ѝ ентусиазъм, а идеите ѝ за превръщане на библиотеката в привлекателно, модерно и популярно място нямат край.

Общо взето, това е още една история, в която няма да откриете дълбоки откровения и безсмъртни образи, но ще откриете много топлина, човечност и любов към живота. Още една история за мечтатели и влюбени, за надежда и уют, от каквито понякога всички имаме нужда, за да си върнем вярата, че все още има неизживяно хубаво там напред. История за спасението не само на една библиотека, но най-вече на хората, свързани с нея като с туптящо сърце.

Наред с това „Луизиана спасява библиотеката“ е една забавна история, поставяща сериозни въпроси за актуалността на библиотеките и за приспособимостта им към новите реалности, които са универсални проблеми на тези институции из всички краища на света. Посред южняшките знойни жеги, наслаждавайки се на пристрастяващо добра домашна кухня, сред хора, които имат странния навик да си говорят на малко име, но задължително с „госпожо“ или „господине“ отпред, библиотечните проблеми един по един биват прилежно регистрирани, обсъдени и получават своето разрешение. Точно както би трябвало да се случва! И то се случва.