В понеделник сутрин да надникнем в тайните на една болница!

 

Въпреки че е петък следобед, нека приемем, че е понеделник сутрин и да надникнем в стая 311 на университетската болница „Челси Дженерал” – мястото, в което основно се развива действието на романа „Понеделник сутрин”!

„Челси Дженерал”, в която доктор Хардинг Хутън – страховитият шеф на отделението по хирургия, налага нови стандарти, превръщайки я в една от водещите в САЩ. Приемете, че сте привилегировани, защото в понеделник сутрин в тази стая са поканени само най-отбраните – най-добрите сред най-добрите от неврохирурзите, подопечени на доктор Хутън! Поканата обаче не е за да им изкаже възхищение и благодарности за работата им, нито за да им вдъхне увереност, а за да ги накара да говорят за грешките си. Проблемът е, че в неврохирургията грешките обикновено струват човешки животи по един или друг начин. Ето защо никой не се радва да бъде призован в стая 311 да отговаря за поредния съдбовен пропуск, за глупавото недоглеждане, струвало обонянието на един главен готвач, за детето, което умира заради предвидима генетична аномалия, за нелегалния мигрант в кома заради грешно погледната рентгенова снимка… Никой не иска да е там, за да отговаря, но и никой не смее да не отиде. Защото именно на тези понеделнишки дисекции болницата дължи репутацията си.

Лоши неща се случват на добрите хора”, обича да казва старият шеф, а целта му е лошите неща да се случват възможно най-рядко в неговото отделение и никога по вина на неговите лекари, специализанти или медицински сестри. Той държи хирурзите му да са по-силни от дефектната сърдечна клапа, от смъртоносния мозъчен тумор или от генетичната обремененост на пациента. Доколко обаче е възможно?...

Всъщност нека минем първо през спешното отделение на легендата доктор Джордж Вилануева – нахален и груб, но забавен, безцеремонен и страстен, и все пак лекар, чиито светкавични диагнози са му изградили репутацията на полубожество! Онзи, който стои между живота и смъртта. Защото именно от спешното отделение тръгват всички герои и истории в този роман. Те може би ще ви се сторят някак твърде клиширани – нервният емигрант от Южна Корея, самоувереният красавец, в краката на който са всички медицински сестри, красавицата, която зарязва брак и деца заради въпросния самоуверен красавец, веселякът с ум като бръснач, амбициозната млада лекарка с болезнена необходимост да побеждава… Всеки от тях повлякъл личната и професионалната си драма към логичната може би развръзка. Всеки със своите си тайни и явни амбиции, самочувствие и страхове. Петима лекари с различно отношение, но с еднаква цел – да са по-добри от живота, пък дори и само за да не стоят най-отпред в стая 311 в понеделник сутрин.

Всеки понеделник рано-рано тези блестящи медици, които не трепват, докато измъкват от смъртта стотици хора, се събират притеснени като студенти преди изпит, за да обсъдят пропуските и грешките си и да чуят присъдата – на колегите си и на Хардинг Хутън. И да се поучат евентуално. Иначе защо да се подлагат на тази съвременна форма на инквизиция?!... Защото медицината е безкраен низ от научени трудни уроци. От направени и понякога поправени грешки. Проблемът е, че тези грешки винаги имат име, лице, близки и любими, които остават след тях, непозволявайки да бъдат подминати и забравени. А и когато се имаш за един от най-добрите, не искаш да чуеш по свой адрес „Красавецът каза ли как е убил детето?“.

Твърде е възможно читателят в някои моменти да се оплете малко в непонятните медицински термини, от които авторът Санджей Гупта, като практикуващ неврохирург, не е в състояние да избяга, но това може би всъщност е основното достойнство и орачование на романа. Защото това е преди всичко роман за лекарската етика и цената ѝ, за лекарските грешки, за човечността и емпатията като непреходни ценности, а медицинските термини само още повече ще заинтригуват и очароват читателя, особено ако е почитател на истории като в хитовите сериали „Спешно отделение” и „Анатомията на Грей” например.

Санджей Гупта, освен неврохирург е и водещ на телевизионно предаване на здравна тематика по CNN и на колона в списание „Time”. Бил е стажант в Белия дом и съветник на Хилъри Клинтън по медицински въпроси. Той е и човекът, на когото се обаждат по спешност от американски самолетоносач след земетресението в Хаити през януари 2010 г., за да оперира 12-годишно момиче, пострадало в бедствието. Това обяснява на моменти твърде подробното вглеждане в дребните детайли като например цвета на лекарските екипи или на обозначителните знаци на парамедиците. Оперирали ли сте някога гръбначен стълб, за да знаете какво вглеждане и сигурна ръка иска?...

Историята помни и други пишещи лекари, но не очаквайте от Санджей Гупта да е следващия Чехов например! Не очаквайте потресаващо откровение от романа „Понеделник сутрин“ или зашеметяващ писателски талант! Все пак Гупта е преди всичко неврохирург и едва след това пишещ човек! Но ако искате да видите отвътре как се случват нещата в спешното отделение, с всичките им стряскащи подробности, това е вашата книга!