"Читателите от Броукън Уийл препоръчват" - един топъл поглед от Швеция към американския юг

 

С дебютния си роман „Читателите от Броукън Уийл препоръчват” шведската писателка Катарина Бивалд отдава почит на набиращите все по-голяма популярност книги, разказващи за книги, на романсите за пътешествия, пълни с уют.

Дразнещо незабележимата Сара Линдквист решава поне веднъж да се впусне в истинско приключение, разнообразявайки иначе монотонния си и скучен живот, изпълнен с четене и продажби на книги в градчето Ханинге в Швеция. Събира малко дрехи и няколко книги и заминава на другия край на света, чак в Айова, да прекара в Средния Запад два месеца при Ейми Харис – жената, с която от две години си разменят толкова много писма, изпълнени с размисли за хора и книги, за литературата и живота. За пръв път в живота си Сара ще преживее нещо извън страниците на любимите си книги. Страшно е, но се налага като че ли.

Само че приключението от самото начало не започва по план. Например Броукън Уийл сякаш не е точно малкото градче като от дамски роман, а олицетворение на безвъзвратно отиващото си минало. Ейми е мъртва, а малкото останали жители на това забравено от Бога място са по-смахнати, отколкото Сара допуска, че е в състояние да понесе.

Смахнати, но очевидно дружелюбни до влудяване и в същото време безкрайно практични и земни. Хора, които те посрещат така, че преди да си успял да произнесеш „Пай с картофени кори в закусвалнята на Грейс”, вече не само си се настанил в чужда къща като у дома си, ами и се събуждаш като… градския книжар.

Още с пристигането си Сара иска само да си тръгне. Просто няма друга причина да остане, освен една – никой не ѝ позволява да плати нищо. Нито храната си, нито транспорта. Вместо да се качи на самолета обратно за родната Швеция обаче, тя се оказва зад щанда в чисто новата книжарница на Броукън Уийл.

Също така се разбира, че първоначалното впечатление е било доста погрешно. Животът тук въобще не е чак толкова замрял и скучен, а жителите на западналото градче си имат своите драми, достойни за роман. Проблеми с алкохола, проблеми с попечителството над дете, непреодолима скръб, нестандартна сексуална ориентация, расизъм, неочаквани и необясними бременности… Сред героите на Катарина Бивалд го има и религиозният фанатик, и добрякът, който е принуден да стане дързък, и мъжът, който просто иска да бъде оставен на мира, и още, и още. И е въпрос на време да осъзнаеш, че Грейс всъщност се казва Мадлин, но това е непоносимо, че алкохоликът може би е най-добрия човек в града, въпреки порока си, и че самотникът май въобще не иска вече да е сам. Това, което им липсва на всички, се оказва Сара или някой като нея. Затова са готови на всякакви почтени и непочтени похвати, за да я задържат достатъчно, че да се влюби в Броукън Уийл.

Защото Броукън Уийл си струва да се влюбиш в него. Той е труден за обичане, точно като резервирания самотник Том, който сякаш не иска да го обичаш, за да не го изоставиш после, като всички други досега.

Малката книжарничка на Сара (и Ейми, която – макар и мъртва – сякаш никога не си е тръгвала, говорейки чрез писмата си и спомените на останалите герои) много бързо се превръща в нещо повече от магазинче за книги. Превръща се в кабинет за психотерапия, изповедалня, читалня, кафене, място, където да се разкриеш или да помълчиш без да се притесняваш от нищо. И разбираш, че в тези малки, сякаш задрямали от години градчета никой не е толкова лош или груб, колкото ти се струва.

Самото име на градчето също разказва история – „Броукън Уийл” („Счупено колело”). Разказва за романтично минало и прашлясало настояще. За магията на аутсайдера, на незабележимия, който идва в живота ти тихо, за да го промени из основи. За магията на книжния плъх, който сякаш няма видими недостатъци, нито видими предимства, но погледнеш ли в ума му, сякаш фея-кръстница променя всичко с магия.

Като литературен герой, Сара може би не изглежда съвсем реалистична в някои епизоди от историята, но и не е необходимо да бъде – достатъчно е да бъде добра. Именно защото е добра, с всяка прочетена страница желанието ни да повярваме, че е и реалистична, става все по-голямо. Всеки има нужда да повярва, че в реалния живот има и такива хора, способни да извадят от теб всичко скрито, всичко болезнено и да не се възползват от него, а да ти помогнат да загладиш ръбовете и да затъпиш бодлите, преди обратно да го прибереш в душата си.

„Читателите от Броукън Уийл препоръчват” е един забавен поглед без розови очила върху малките населени места и провинциалната им романтика, често пъти потънала в прахоляк и миризма на кози, в хубави книги и нездравословна храна, в златна царевица и лъчите на залязващото слънце.