Някога допускате ли, че е възможно мама да греши?...

 

Един френски бестселър днес ще ни покаже, че всеки греши, дори мама. Автор на този напрегнат, дори зловещ на моменти роман, е френският писател и професор по география Мишел Бюси. И ако за българския читател името на Мишел Бюси може би не говори много, макар и да не е съвсем непознато, то за френския читател той от години е сигурен знак за класна фабула, майсторска манипулация и запомнящи се герои.

„Мама греши” е класически психотрилър, повдигащ редица въпроси за детската психология, манипулирането на паметта, майчинството, връзката между родители и деца и за пътищата, по които всеки човек през годините се формира като личност. Не на последно място, повдига и въпроса за истинските родители, които не винаги са и биологични такива.

Това е заплетена криминална история, в която като че ли всеки има своя тайна, дори второстепенните герои, а на преден план е едно женско трио, като всяка една от трите жени е поставена в ситуация, в която сякаш всички и всичко им се противопоставят, опитват се да ги спрат, да пресекат пътя им към целта.

Майор Мариан Огрес от месеци разследва зрелищен обир на бижута и луксозни стоки за над два милиона евро, в който двама души са загинали, а един е ранен, но се крие вече дразнещо дълго време. Убиецът Алексис Зерда пък, когото смятат за мозъка на престъплението, сякаш се подиграва на полицаите, които следят всяка негова стъпка в Снежния квартал на град Хавър, сърцето на региона Нормандия. Последното от което майор Огрес има нужда, е надъхан училищен психолог да я занимава с проблемите на едно четиригодишно дете, разказващо странни приказки за човекоядци, пиратски кораби и тайнствени замъци, което упорито твърди, че майка му не му е майка. Това, от което напористата полицайка има нужда, но не намира сили да признае пред никого, е свое собствено дете. На 39 години усещането за изпуснати влакове рязко се е засилило.

Вместо да мисли за себе си и за личния си живот обаче, Мариан все по-често мисли за настоятелния румънец Василе Драгонман и странното му вманиачаване в думите и рисунките на това дете с очевидно твърде богато въображение. Здравият разум казва, че в това няма смисъл, но топлите кафяви очи на училищния психолог говорят, че малкият му пациент може би е в реална опасност. Защо трябва да е толкова харизматичен, да го вземат дяволите?!...

Но опасност от какво и кого застрашава детето всъщност и дали изобщо има нещо такова? Всичко говори, че малкият си измисля. Майка му е болезнено привързана към него, до обожание, точно както се очаква може би от една майка. Притежава акта му за раждане, бебешки снимки, кутии със спомени, дори личният лекар на детето твърди, че Малон Мулен е биологичен син на Аманда и Димитри Мулен. Хората помнят кога и как се е родил, как е растял, проходил…

Аманда Мулен, втората от дамското трио в този заплетен трилър, има своите демони, с които да се бори. Демони, живеещи в собствения ѝ дом, в главата на сина ѝ, но може би и в нейната.

Третата е Анжи – красивата, леко вятърничава фризьорка, която носи своята болка, своята грешка на младостта, както кралица носи короната си. Дори тази волна душа постепенно се очертава като нещо много различно от видимото на пръв поглед.

На майор Огрес не ѝ отнема много време преди да заподозре, че може би румънският психолог е прав. Постепенно става ясно, че малкият Малон, доверяващ се само на плюшената си играчка Гути, може би е в ръцете на хора, които хладнокръвно мачкат психиката му, моделирайки я според собствените си интереси, а спомените му бързо избледняват. И какво ще стане, ако Малон продължава да упорства в странните си твърдения? Ще стане опасно – в това няма съмнение нито за Василе Драгонман, нито за Мариан, а надпреварата, както се оказва, не е само в една посока, защото и обирджиите, които майор Огрес преследва от месеци, стават все по-отчаяни и дръзки.

Фабулата е като скоростно влакче – с толкова много завои и лупинги, че накрая читателят вече не е знае какво да мисли, освен да се пита дали наистина мама не греши. И коя всъщност е мама?...

От професор по география в университета в Руан, през последните години Мишел Бюси бързо успява да се наложи и като хитов писател, когото немалко от феновете му с основание наричат „френския Харлан Коубън”. Поради произхода и професията си, той често поставя действието на своите книги върху пейзажа на Нормандия, към която е силно привързан. „Мама греши” е поредният му роман, който ни разхожда из този регион на Франция, докато ни демонстрира в зловещи подробности крехкостта на детското подсъзнание.