Тихомир Иванов е
един млад човек, който решава, че има нужда да извърви пътя на пилигримите,
известен като пътя Камино, за да предизвика сам себе си – физически, но
най-вече духовно. За да се освободи от огорчението и усещането за неразбиране,
да потърси отговори на въпроси, които са се натрупали в него. И те не са само
въпросите, които още в началото на пътуването си задава на другите пилигрими:
Как се казваш? Кой си? Откъде си? Те са въпроси, които всеки млад човек като
него би трябвало да си зададе. Има и отговори, но всеки от тях като че ли води
към нов въпрос. И така би трябвало да бъде, когато човек се стреми да
усъвършенства себе си. Пътят Камино отдавна вече не е просто път към бога, а е
път с много спирки, много уроци, много неща за откриване.
За да поеме по
пътя на пилигримите Тихомир си има своите причини. На онзи етап животът му е
поднесъл редица твърде сурови разочарования и незаслужени удари. Тръгва през
2013 г., в петък, 13-и, без да е наясно какво точно е Камино. Знае само, че
това е духовен път, на който се случват прекрасни неща и от които има нужда в
онзи момент, а решението за приемането на това предизвикателство идва само
половин час след една среща в катедралата Сантяго де Компостела. Понякога важните
решения се вземат именно така – внезапно, необмислено, инстинктивно, на петък
13-и.
„Някога по този
път хората са тръгвали в търсене на божественото, днес извървяват разстоянието
в търсене на себе си“, казва Тихомир.
Той извървява
т.нар. френски маршрут, който е около 800 километра и започва от
френско-испанската граница, в селцето Сен Жан Пие-дьо-Пор. Но километрите,
които трябва да изминеш, често пъти са по-лесната част в сравнение с духовния
път, който трябва да бъде извървян. Целта е някъде там по пътя да настигнеш
себе си или да изостанеш, за да дочакаш онази част от теб, която упорито
отказва да се съобрази с лудешката динамика на съвременния свят и има нужда
просто да се слее с безкрая, да се спре, за да чуе по-добре зова на вселената,
на която въобще не ѝ пука за житейските планове на една прашинка. Тя си има
свои.
И макар да има
възможност да си спести поне част от преходите, Тихомир избира да извърви пеш
целия маршрут, колкото и да е трудно. На Камино всяка стъпка е важна. Срещите
си с други поклонници, преживяванията си в духовен план, размислите и
откритията си, страховете си и тяхното преодоляване той събира в тази книга,
която вероятно всеки трябва поне да прелисти. Събира грешките и успехите си,
споделя откровено неудобните истини, но и откритията си.
Кой знае! Може би
ще откриете сред страниците своя личен мотив да извървите пътя на пилигримите
за себе си и в себе си. Защото всеки от нас носи у себе си по един такъв път,
който чака да бъде извървян.
Самият Тихомир
казва, че тази книга е нещо много различно от всичко, писано досега за Камино.
Тя не е точно пътепис – тя е диалог с читателя. В нея той отваря съзнанието си
за своя спътник – читателя, позволява му да надникне в неговите конфликти, в
неговите търсения, тревоги и страхове, да проследи цялата битка, която
пилигримът води сам със себе си, докато крачи по пътя. Приемайки
предизвикателството да извърви този път, той излиза от „зоната си на комфорт”,
за да достигне до една желана, макар и трудна духовна трансформация. Всеки от
нас има нужда от такъв, но не всеки е достатъчно силен и мотивиран, за да стъпи
на своя пилигримски път и да отвори душата и ума си за уроците му. Да приеме
промяната, до която той неизменно води.
Само звучи
страшно. Истината е, че понякога Бог и неговите отговори са много по-близо,
отколкото си мислим.
Но книгата на
Тихомир Иванов далеч не езотерика. Не е и психоанализа. В нея няма да намерите
съвети за живота. Ще намерите опит. Личният опит на автора в ролята на един от
пилигримите. Може би заедно с него ще научите уроците, които ти дава едно
такова пътуване, защото то не се измерва само в километри. Не е просто разходка
по един прашен път. Камино е преди всичко пътят към себе си, към онова, от
което човек се отдалечава, докато преследва власт, пари, кариера, успех, слава...
А когато извървиш физическия път, според Тихомир Иванов установяваш, че
всъщност Камино продължава, само че на друго ниво.
„Камино: Пътят на
завръщането” е един нов, експериментален жанр в литературата, който вероятно
може да се нарече психологически пътепис. Пътепис на завръщането към онова,
което е заложено в душата ти, към божествената искра, която само чака полъх, за
да пламне. Към нещо много по-голямо от теб самия.
И накрая не ми остава нищо друго, освен да ви пожелая, подобно на пилигримите, Буен Камино!
Няма коментари:
Публикуване на коментар