По-странни времена

Хана Уилис, доскоро Хана Дринкуотър, е в процес на развод с неверния си съпруг Карл, патологичен измамник, от чиито изневери ѝ е писнало и чиято къща съвсем наскоро някак случайно е подпалила. Без пари е, с незавършено образование и никакъв опит, но с гордост в излишък. И е решена да направи нещо, което никога досега не ѝ е хрумвало – да си намери работа! Но за жена, която цял живот е била добре осигурена без да се налага да полага усилия за това, освен да е мила, усмихната и кротка, намирането на нормална работа, с която да не умре от глад, си е сериозно предизвикателство, а раболепните богати приятелки изведнъж си намират по-важни за правене неща от това да се занимават с проблемите на Хана.

И тя няма друг избор, освен като нормалните хора в безизходица и без пари, да тръгне на интервюта за работа. По-точно тръгва на едно, започнало с кандидат самоубиец на покрива на бивша църква, който всъщност не държи да умира, а просто минава през понеделнишката си служебна рутина, и приключило с прострелян крак. Не нейният крак, слава богу, а този на Винсънт Бейнкрофт – бивша медийна акула и настоящ зловещ пияница с възпитанието и очарованието на диво прасе, неясно как и защо натресен преди няколко месеца за главен редактор на вестник „По-странни времена“ от собственичката – тайнствената госпожа Харнфорт!

Според официалната информация „По-странни времена“ е вестник за необяснимото и необясненото, за странното и причудливото. Иначе казано, за всичко откачено, което някога може да хрумне на някого. Ако вярвате, че тоалетната ви е обладана от Сатаната, че съседът ви е извънземно или че папагалът ви е прероденият Елвис Пресли, значи със сигурност това е вашият вестник.

Това е вестникът на откачените, както екипът не особено дружески нарича аудиторията си без да си дава сметка, че май и повечето му членове са съвсем същите. И в момента същият този екип си търси Нова Тина, тоест заместник редактор. Седма или осма по ред, но кой ти ги брои! По-точно търсят си човек, който да стои между тях и Винсънт Бейнкрофт, защото иначе може да се наложи да го убият, ако преди това той не бъде така добър случайно да се очисти сам – дали с алкохол, дали с невнимателно боравене с допотопния колекционерски пистолет, към който изпитва особена привързаност.

Те още не го знаят, но търсят Хана. Хана не го знае, но се оказва, че търси точно тях. Смахнатите типове от редакционния екип на „По-странни времена“ се оказват точно това, от което скучната бивша трофейна съпруга има нужда, за са отвори очи за света такъв, какъвто не го е и сънувала. Не че има нужда да разбира, че чудовищата съществуват, но е добре да го знае, нали.

И докато Хана още не може да разбере назначена ли е на работа или не, трагедията се случва. Не, Винсънт Бейнкрофт не умира. Това не би било определено като трагедия от никой, който го познава. Умира едно малко странно момче, чиято мечта на живота е да работи в „По-странни времена“.

Добре де, едно ДОСТА странно момче! Малко странните хора не искат да имат нищо общо с вестника, още по-малко пък с Винсънт Бейнкрофт. От вестника и Бейнкрофт биват привлечени само хора със сериозни отклонения.

Важното е, че нещата много, ама много бързо и още по-опасно се объркват. Става ясно, че из Голям Манчестър беснее истинско чудовище, контролирано от друго такова в човешки образ, което планира да наруши вековни правила. Двамата убиват и отвличат хора, а единствените на пътя им са не особено стабилните емоционално типове от редакцията на вестник „По-странни времена“.

Романът „По-странни времена“ на писателя Си Кей Макдонъл е за всички, които харесват хумора на сър Тери Пратчет например. В него, точно като в романите на Пратчет, лудостта е много по-близо до истината, отколкото предполагаме и ни се иска да признаем, а най-откачените герои се оказват най-здраво стъпилите на земята.

Зад псевдонима Си Кей Макдонъл стои ирландският писател, бивш стендъп комик и телевизионен сценарист Кейм Макдонъл, а „По-странни времена“ е първият роман от поредицата със същото заглавие, за която вече има сключен договор и за заснемане на филм.