Романът „Фантом“ на писателя Стив Кавана е от онези, които трябва да започваш с възможно най-малко предварителна информация. Това гарантира не просто интересна история, а истинско шеметно приключение като спускане с екстремно влакче.
Той е от романите, в които никога нищо не е сигурно, най-малко пък краят. Тъкмо си мислите, че вече предугаждате развръзката, когато всичко поема в съвършено нова посока и уж сигурната развръзка се оказва поредната игра с ума на читателя.
Това е история за писатели, издатели и книги, от която разбираш, че светът на голямото писане понякога може да бъде и смъртоносен, а въображението може да прескочи границата с реалността и да започне да убива. По-точно това е история за един писател-фантом, около който тайните са повече от здравословното количество. Той е Джей О. Льобо!
Той е феномен. За него е важно да знаете три неща:
Полицията се опитва да го обвини в убийство.
Никой не знае кой се крие зад името Джей О. Льобо.
Ако мислите, че знаете кой е той, значи идва, за да ви превърне в жертвата в следващия си роман. Ако никой не се опитва да ви убие, значи грешите в подозренията си.
Джей О. Льобо продава милиони копия от всяка своя книга, но дори издателят му няма представа кой е, и по-добре, защото – оказва се – който се доближи до истината, неизменно умира. Дали целта е само да се запази личното пространство на автора и да се предизвиква читателския интерес чрез щипка мистериозност или талантливият автор на смразяващи трилъри има нещо по-голямо за криене? И дали сам не е дал насоки към тайната си в своите бестселъри? Тайни, които си струват да бъдат пазени с кръв.
Както казва един от полицаите в романа, „първите книги нерядко са автобиографични, независимо дали авторът го прави преднамерено“. А какво се крие в първия роман на Джей О. Льобо? Убийство, разбира се.
Докато мистерията около хитовия писател се заплита все повече и повече, едно семейство е напът да се разпадне под тежестта на проблеми, познати на много двойки. Пол Купър и съпругата му Марая са женени едва от две години, но вече са успели да се отчуждят повече, отколкото са допускали, че е възможно. Докато Пол отсъства все повече и повече от вкъщи, потъва в работата си и се затваря в себе си, Марая – точно според клишето – намира утеха в обятията на Дарил, инструктор по гмуркане и сервитьор в местния кънтри клуб. Логичната връзка е разводът, който изглежда неизбежен до момента, в който Марая намира в кабинета на съпруга си банково извлечение и разбира, че има поне двадесет милиона причини да го ненавижда.
Във „Фантом“ сякаш няма симпатичен герой – всеки носи по нещо, което кара читателя да не може да се привърже, да подозира, да се съмнява. Всеки е наранен и огорчен. Всеки крие твърде много от другите. Всеки е слаб по своему. И всеки може да е Джей О.Льобо или иска да е, но готов ли е да плати цената?
В трилъра на Стив Кавана всички герои имат толкова много тайни, че им трябва цялото време на разказа, за да ги разкрият, а обратите започват буквално от първите страници и продължават до самия край, оставяйки читателя зашеметен и несигурен. Няма ли още нещо там зад ъгъла? Зад последната страница? Всичко ли излезе наяве в крайна сметка?
„Фантом“ е опит на Стив Кавана да избяга от литературния образ, с който всъщност се наложи в криминалния жанр преди години – този на адвоката и бивш измамник Еди Флин, макар че и във „Фантом“ Еди наднича иззад един ъгъл, колкото да напомни за себе си.
Накрая може би трябва да се запитаме дали пък Стив Кавана всъщност не пише този роман за себе си? Няма начин да не си зададем въпроса как изобщо му хрумва подобен сюжет. В крайна сметка името Стив Кавана също е псевдоним – един от няколкото, под които пише северноирландският адвокат Стивън Мърнс, автор на романи в жанра съдебен трилър и криминале. Или поне така твърди той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар