"Флорънс и Джайлс" - една смразяваща призрачна история в летните горещини

Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с едно смразяващо четиво, от което побиват ледени тръпки. Четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, а границите между реалност и фантазия са размити до неузнаваемост.

Годината е 1891-а. Дванадесетгодишната Флорънс и деветгодишният ѝ брат Джайлс откакто се помнят живеят в провинциалната изолираност на Блайт Хаус – отдалечено имение в Нова Англия. След смъртта на родителите им при трагичен инцидент грижата за тях е поел мистериозният им чичо, когото никога не са виждали и който очевидно изобщо не се интересува от тях. Грижите за двете деца съответно са поверени на икономката госпожа Граус, готвачката Мег и прислужникът Джон.

Романът „Флоранс и Джайлс“ на английския писател Джон Хардинг е разказ от първо лице на Флорънс, а гласът на момичето е толкова завладяващ, че още с първите няколко изречения читателят свиква с него, става познат като гласът на отдавнашна позната. Едва по-късно може би той ще си даде сметка, че Флорънс може и да е само на дванадесет години, но в нея вече има нещо смущаващо, дори плашещо на моменти и това е хладният ѝ ум.

Тя е може би малко странна самотница, дори коварна на моменти, която е оставена просто да съществува в мрачното имение без никой да се интересува от бъдещето ѝ извън преките си задължения да е нахранена и добре облечена. Единственото удоволствие в живота си тя намира в книгите от изоставената прашна библиотека на Блайт, където никой не влиза. Флорънс обича книгите почти толкова, колкото обича малкия си брат, и увлечението ѝ по писаното слово граничи с пристрастяване. Това е нейното малко бягство от безкрайната сивота на скучното ежедневие в имението. Харесва Дикенс и Тролъп, но абсолютният ѝ фаворит, разбира се, е Уилям Шекспир.

Книгите са най-голямата ѝ тайна откакто се е научила да чете сама, след като всички категорично са отказали да я научат. Че Флорънс умее да чете не знае и не бива да научава никой, особено чичо ѝ, от чийто гняв всички се боят без да могат да обяснят защо. Чичото има малко изисквания по отношение възпитанието на двамата си племенници, за които очевидно не желае да отделя от времето си, и едно от тях е момичето да не бъде ограмотявано.

За Джайлс обаче училището е неизбежно, така че в крайна сметка е изпратен в града, където бързо става ясно, че не успява да се впише в суровата среда, и скоропостижно е върнат в имението. И ето че се налага наемането на гувернантка. Всъщност на втора такава, след като първата загива мистериозно в близкото езеро. След смъртта на вятърничавата госпожица Уитакър в Блайт Хаус пристига госпожица Тейлър, която сякаш моментално хвърля мантия от мрак и заплаха над малкия свят на двете деца. Внезапно историите за призраци стават реалност и всички ужаси от романите в библиотеката като че ли оживяват. Започват да се случват странни, зловещи неща, а в центъра на всичко е нищо неподозиращият Джайлс. И Флорънс е единствената, която може да го спаси от демона край леглото му, може би с мъничко помощ от наивния добряк Тео Ван Хузиър – съседското момче с твърде крехко здраве, с което не съвсем по свое желание се сближава.

Романът „Флорънс и Джайлс“ е наистина завладяваща и подобрена версия на „Примката на призрака“ – готическата история за призраци на писателя Хенри Джеймс. Онези, които са чели „Примката на призрака“, вероятно вече виждат откровените препратки между двете истории и реверансът, който Джон Хардинг прави към автора на оригиналния сюжет. Флорънс и Джайлс вместо Флора и Майлс. Имението Блайт Хаус вместо имението Блай. Госпожа Граус вместо госпожа Гроус. Джон Хардинг не се опитва да избяга от оригиналната история – дори напротив. Неговата заявка е, че пише подобрена нейна версия, но дали е такава или всъщност се е получила съвършено нова и не по-малко завладяваща призрачна приказка, читателят сам ще прецени.