За прехода в България вероятно вече е писано повече, отколкото може да бъде прочетено. Едва ли ще сгреша, ако кажа, че всеки от нас може да напише свой роман, да разкаже поне няколко истории и повечето няма да са леки.
Една такава история разказва Силвия Томова в романа си „Милост за приятелите“. Докато в предишните си романи обръщаше поглед към миналото, то в „Милост за приятелите“ нейното внимание вече е насочено към времето, в което живеем, а позицията ѝ е повече от категорична, лишена от романтика и драматизъм. Тя поглежда към съвремието с широко отворени очи, решена да отбележи всяка щриха, дори най-невидимите.
Без излишен сантимент, без опит да прикрие грозните белези, оставени върху душите на хората, „Милост за приятелите“ е история за една малка момчешка банда от Китен. Стефан, Андрей, Димо Къдравия, Стьопата, Стенли и Анатоли са група момчета с големи амбиции, кроящи планове за световно господство, докато ритат топка на брега на морето и се готвят за бляскавото бъдеще, което по право им се полага като на всяко дете. Китен е само стартовата площадка, от която трябва да излетят, всеки към своята лична вселена за превземане. Всичко е познато и уютно, докато детството малко по малко не се пропуква и през пукнатините истината за времето, в което живеят, започва да заразява душите на момчетата, да убива илюзиите им една по една, задушавайки ги в примки от смъртоносна сива реалност. И приятелите бавно и неусетно започват да се превръщат в уморени страхливци и предатели. Предатели на самите себе си, все по-нуждаещи се от милост. Точно като родителите си преди тях.
„Милост за приятелите“ е подробна и безжалостна дисекция на т.нар. преход, който всички посрещнаха с надежда и ентусиазъм, с идеализъм и устрем, но и който в крайна сметка разби на парчета всичко. Преходът, ограбил първо физически, а после и душевно онези, които повярваха в него и се опитаха да го изнесат върху раменете си. Романът вади на показ всички онези малки рани, които в продължение на години понасяха хората в името на някакво неясно, уж по-добро бъдеще, и голямата незаздравяваща рана, в която в крайна сметка се превърнаха и която обществото все още носи. В него няма големи планове и очаквания, освен провалените, няма други мечти, освен непостигнатите. Онези, които всички изгубихме някъде по пътя, подобно на предвожданите от Мойсей роби.
Но това е и роман за друг вид преход – онзи от детството към възмъжаването, който обаче не успява да създаде от нас хората, които искаме да бъдем. Преход, по време на който с разочарование установяваш, че ужасно си се отклонил и си стигнал не там, където си искал, или дори въобще не си мръднал. За усещането, че вместо да вървиш напред, си тъпкал на едно място и само си затъвал, губейки достойнството си, докато си оцелявал ден за ден.
Изчистен от идеализъм поглед право в лицето на истината за времето, в което попаднахме всички след 10 ноември 1989 година, „Милост за приятелите“ е история за разочарованието – от другите и от себе си. За отвращението. За горчилката от провалените житейски планове. За разбитото приятелство. За умъртвените надежди, несигурността и безсилието. За неслучилото се бъдеще – общото и твоето собствено. За поколението, което се изгуби някъде по пътя, но преди това изгуби всичко свое. За осъзнаването, че не си това, което си мислел за себе си, още по-малко пък си онова, което си искал да бъдеш, и че въобще не си сигурен чия е вината, но знаеш, че е твърде голяма, за да е само твоя.
Не на последно място, „Милост за приятелите“ всъщност наистина е молба за милост. Милост за истинските жертви на противопоставянето в обществото, на разделението, което отваря все повече и все по-дълбоки пропасти току под краката на хората. Милост към онези, които времето изтръгна от мястото им, но не за да ги посади на по-благодатна почва, а за да ги пусне по теченията да оцеляват както могат, ако могат, борейки се за парчето хляб. Роман, който задава въпроси, но и дава отговори. И на свой ред убива илюзии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар