Какво ще направите, ако непознат мъж позвъни на вратата
ви с молба да ползва телефона, защото колата му се е повредила, вие го пуснете,
а той вземе, че умре в дома ви? На кого ще се обадите? Ще се обадите ли изобщо
на някого или ще грабнете възможността? Защото се оказва, че непознатият кара
скъпа кола, има голяма сума пари в брой в джоба си и живее в луксозна парижка
вила, а вие съвсем случайно сте на неговата възраст, с неговия ръст и цвят на
косата?...
Именно това се случва на Батист Бордав, при това точно
след като предната вечер с непознат събеседник са обсъждали същата хипотетична
ситуация. И ето че е изправен пред избора дали да остане скучния Батист Бордав
със скучната му работа, за която дори не може да си спомни каква беше, или да
се превърне в Олаф Силдур – швед, който никак не прилича на швед, но пък
очевидно има много пари. Познайте какво избира Батист!
Батист Бордав избира да умре, за да се прероди като Олаф
Силдур, а една французойка с вид на шведка, бивша наркоманка и настояща изтънчена
съпруга на Олаф, не знае, че вече е вдовица и дори си има нов съпруг. Тя посреща
много мило непознатия колега на мъжа си, докато него го няма, и в луксозната изолираност
на Версай, граничеща с безвремие, бившият Батист и настоящ Олаф странно бързо забравя
миналото си. Животът като Олаф Силдур е твърде удобен, сякаш създаден за него.
А може би той винаги е бил швед на име Олаф, просто е трябвало да почака,
докато истинското му аз умре на пода в хола му. Нищо и че никога не е бил в
Швеция.
На чаша шампанско, някъде между петнадесетата и
шестнадесетата глътка, когато човек се чувства и истински благородник, двамата с
изисканата господарка на вилата учудващо бързо намират път един към друг без
дори да знаят имената си. Той е Олаф, а за нея избира името Зигрид. Шампанското
е невидимият трети герой в тази леко налудничава история, така типична за
космополитната личност на белгийската писателка Амели Нотомб.
Романът „Кралска воля“ започва с почти абсурдна ситуация,
с почти абсурден герой и продължава по същия начин, неусетно превръщайки
абсурда в нормалност. Една история, пълна с хумор без да е смешна сама по себе
си. Един главен герой, изпълнен с необикновеност на фона на убийствената си
незабележимост. Една вдовица, която не знае, че е вдовица, и един гост, за
когото тя не знае, че е новият ѝ съпруг, търсят път един към друг в разкошната си вила във
Версай. Техните ежедневни разговори, подправени от вкусната храна и истинска
река от шампанско, градят помежду им особен вид доверие – от онова, което имаме
на напълно непознати хора и сме готови да тръгнем с тях дори към Швеция.
„Кралска воля“ е седемнадесетия роман на Амели Нотомб. С
него тя все така отказва да се влее в мейнстрийма и отново засяга по своя
деликатен начин една от сериозните теми, към които има особен афинитет – тази за
смъртта. Непредвидените отклонения към храната и напитките също са една от
характерните черти в творчеството ѝ. Романът ни пренася в поредната шантава и нестандартна
вселена, сътворена от Амели Нотомб, където понякога няма морал, нито поука, няма
скрити послания, а просто тук и сега. Поредната история „Ами ако…“. Една
модерна приказка, в която вълшебства няма, реалността е размита и разтеглена,
напълно премоделирана до неузнаваемост, а авторката флиртува със сюрреализма по
удивителен начин, както само тя умее и си позволява.
Амели Нотомб, родена като Фабиен Клер Нотомб, е белгийска писателка, дъщеря на дипломат, която пише на френски език. Детството ѝ преминава в Япония и Китай преди да се върне в родната си Белгия, където започва да твори. Първият ѝ роман излиза от печат през 1992 г. и от тогава издава по един всяка година. Споделя, че има строг режим на писане, според който сутрин се събужда призори и задължително пише по 4 часа на ден. Печелила е редица литературни награди, а умерената, почти аристократична лудост, иронията и изтънченият сарказъм са нейна запазена марка и отличителна черта на нетрадиционния ѝ стил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар