Целта на всяка история с призраци е една – да накара кръвта да се смрази. Дори най-рационалният ум не може да устои да не потръпне, заслушвайки се в някоя такава, може би защото на всички ни се иска да вярваме, че по света има много повече от вече видяното и обясненото от науката.
В този ред на мисли един от кралете на призрачните истории си остава писателят и учен медиевист, типичен представител на Викторианската епоха, ректор на Кралския колеж в Кеймбридж и на Итън Колидж, а именно Монтегю Роудс Джеймс.
Историите с призраци са вероятно един от най-трудните жанрове за писане, поради необходимостта авторите да забъркат онази специфична алхимия между атмосфера и герои, избягвайки клишетата и мелодрамата, които вече са омръзнали на читателя. Разказите на Джеймс обаче, изпълнени с деликатен ужас, вече десетилетия наред са считани от критиците и читателите за едни от основополагащите за стила хорър в английската литература. Малцина успяват като него да сътворят реалистичен сюжет за онова, което може би дебне точно отвъд кръга светлина. В същото време неговите творби си остават типично английски, сдържани и учтиви, навяващи спомени за времена на изтънчени обноски, колосано бельо, свещи и дървена ламперия. Женски образи почти липсват, ако не се брои някоя и друга прислужница или камериерка, защото един истински джентълмен никога не би си позволил да обсъжда дамите. По множество от разказите му са адаптирани и филмови сценарии, излъчвани често пъти около Коледа и Бъдни вечер.
Тихото майсторство на Джеймс се състои в умелото, бавно водене на сюжета към ескалация на безпокойството и страха. Първоначално той чете историите, които пише, пред приятели и избрани студенти в Итън и Кеймбридж като забавление на Бъдни вечер, но поради вниманието, което получава, започва и да публикува без самият той да вярва в свръхестественото. Пренаписва много от правилата за разказване на истории с призраци, като премахва от тях някои готически клишета. За сметка на това вкарва в употреба реализма и типичния британски хумор. Самият той казва, че иска да разказва истории, които да звучат така, че всеки, който ги чуе или прочете, да се замисли дали нещо подобно не може да се случи и с него.
В сборника „Номер 13“ за събрани разкази, които за пръв път биват превеждани на български език. В него са намерили място истории, които нямат нужда от представяне и се смятат за едни от най-блестящите постижения на Джеймс като „Номер 13“, „Трактатът Мидот“ и „Мартинс Клоуз“, но също и няколко не толкова популярни. Освен това са поместени и няколко есета, в които авторът обяснява как и защо пише именно истории на ужасите, както и личното му мнение за този тип литературни произведения.
Много от своите разкази Джеймс започва със създаването на типично дикенсова атмосфера, в която някой открива стар ръкопис или рядка книга, често пъти с религиозен сюжет, сред прахоляка на стелажите в уважаваните университетски библиотеки или в тъмните тихи ъгълчета на църкви и изоставени абатства. В края на краищата самият той познава най-добре именно тази среда, така че просто описва собственото си битие, населявайки го с нови образи. Героите му често пъти са архивисти или библиотекари, историци или учени, които попадат на каквото не трябва или на когото не трябва и се оказват въвлечени в ужаса на живота си.
Освен писател, Монтегю Роудс Джеймс е и малко консервативен, но блестящ учен, благодарение на чиято работа британските археолози откриват гробовете на монаси от дванадесети век в абатството Бари Сейнт Едмъндс, сведенията за които били изгубени, когато абатството престанало да функционира през ХVI век. Също така той каталогизира много от колекциите с ръкописи в колежите в Кеймбридж, превежда книгите от Новия завет и работи като директор на музея Фицуилям – музеят за изкуство и култура – в Кеймбриджкия университет. Вече цял век си остава кралят на страховити приказки, от когото се учат редица хитови писатели в по-ново време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар