Господ да ни пази!

Ритуалите, свързани с преминаването на човешката душа в отвъдното, като цяло винаги са били и си остават едни от най-консервативните, и най-строго спазвани сред българите. За българите като цяло, но още повече за българските власи смъртта никога не е била край на живота, дори напротив – тя е разглеждана като ново начало на нещо не по-малко важно и понякога дори по-важно от пребиваването ни тук, на земята. А ритуалите, разпространени сред българските власи могат да бъдат разглеждани и като уникално явление само по себе си, но и като една част от по-голямата картина на традициите на нашия народ. Тяхната философия обвързва неразривно живота със смъртта, изпълвайки ежедневието им с особена ритуалност, целяща единствено добруването на душата след физическия край на тялото.

Животът отвъд винаги е бил свързан с редица вярвания, практики и обичаи, които се спазват повече или по-малко строго и от които зависи добруването на починалите ни близки отвъд. Разбира се, няма как да се проследи началото на тази обредност, откъде, как и защо са се появили тези или онези обичаи. Можем само да предполагаме, че началото се губи някъде в тъмнината на древността, когато в един свят без развита наука човек е усетил нужда да защити себе си, близките си и дома си, подчинявайки по свой начин непонятното, страховитото и тъмното. Ето защо смъртта се е превърнала в своеобразен култ, който – с правилното отношение и подготовка – не би трябвало да плаши човека. Така или иначе е неизбежна. Тя е друга форма на живот, в която обаче ще бъдем добре само ако тук, в сегашното си пребиваване, както се казва, си подложим правилно. И ако двата свята – този и оня – са строго разделени и съществуват едва ли не самостоятелно във вярванията на хората, между тях все пак има начини за взаимодействие, ако човек спазва определени обичаи и ритуали. Тези ритуали са колкото общоприети и познати, толкова и специфични понякога, характерни за ограничен район. В селата от Северозападна България, населени с българи власи,  често пъти дори две съседни села имат съвсем различни порядки, свързани със смъртта.

Не е случайно, че има такъв огромен брой обреди, чиято единствена цел е да осигури максимално удобно и блажено съществуване на душата в отвъдното. Този факт говори повече от красноречиво колко важно е това за българите власи, а и за вярващия човек по принцип. И ако понякога изглежда, че сред власите вторачването в отвъдното е твърде голямо, то не е заради някакъв нездрав фатализъм и черногледство, а заради дълбоката вяра, която те възпитават у себе си от най-ранна възраст. Факт е обаче, че във влашката философия смъртта има доминиращо значение, а отговорността за добруването на душата на оня свят е колкото на всеки от нас към собствената му душа, толкова и на живите, които остават тук, изпращат своя близък и се задължават да не го забравят. Едва ли има по-ярък пример за усещане за принадлежност и семейна връзка, за род и родова памет от този, който дават българските власи, както и едва ли на друго място може да се види все още живо такова преплитане на християнски с предхристиянски вярвания и традиции.

И тук именно се явява Диана Кирилова със своята дипломна работа, превърната и в книга – „Господ да ни пази! (Домнезъу са пазаскъ!)“, – за да изслуша старите хора от Северозапада, да запише онова, което си спомнят и което все още се спазва или вече не се спазва като традиция. В книгата си тя обобщава резултатите от над тридесет години работа на терен, разговори с хора от влашките села в Северозападна България, както и в някои погранични села в Сърбия.

В първата част на книгата Диана Кирилова се съсредоточава именно върху погребалната обредност в проучвания регион, докато във втората фокусът вече е върху демоните, присъстващи във влашките вярвания. Те са онези зловредни създания, олицетворяващи тъмните и нечисти сили, способни да погубят човека не само физически, но и душевно. Да го спрат по пътя му към светлината отвъд, да разрушат връзката му с рода и с Бога. Точно поради тази причина съществуват и толкова много ритуали, целящи опазването на душата, прогонването на нечистите създания на мрака, както и те да бъдат държани максимално далеч от дома и общността.

Именно тази втора част всъщност представлява особена ценност, тъй като до този момент подобно изследване, още по-малко път толкова подробно, не е правено в този регион.