Никога не ме лъжи!

Тя е скъпоплатен психиатър, до когото се допитва дори полицията в някои особено тежки случаи. Работи с хора, които могат да бъдат или вече са станали изключително опасни, както и с техните жертви. Тя е стриктна, уверена, методична и изключително интелигентна. Истински професионалист! Пациентите ѝ са готови да плащат високите такси за сеанси в дома ѝ далеч не заради зелените ѝ очи. Тя пък е готова да пази и най-ужасните им тайни, защото вярва, че познава човешката природа по-добре от всеки друг. Убедена е, че и най-изкусният лъжец не е в състояние я да изненада или заблуди.

Тя е доктор Ейдриън Хейл! И е безследно изчезнала, вероятно мъртва. Вече три години никой няма представа какво се е случило с красивата психиатърка.

Романът „Никога не ме лъжи“ на американската писателка Фрида Макфадън е един от първите ѝ самостоятелни романи извън поредицата „Прислужницата“, с която тя набира популярност през последните години.

Главните и почти единствени герои са двамата младоженци Итън и Триша, които мечтаят да се сдобият с мечтания дом извън града, в който да отглеждат децата си. Огледали са куп предложения, когато изненадващо изниква още едно. Някъде извън обхвата на телефоните, на километри от най-близките съседи една невероятна къща на изумително ниска цена сякаш ги примамва и те се втурват на оглед, макар подсъзнателно вече почти да са го решили. Тази ще е! И хукват на оглед.

Още докато пътуват нататък обаче, ги застига ужасна снежна буря, от която единственото убежище се оказва именно самотната къща, а брокерът така и не се появява. Истинска класика, би си помислил читателят, и ще е прав, но е и твърде вероятно да сгреши! Фрида Макфадън има свой начин да пренаписва класиките.

Къщата точно според очакванията крие тайни, които сякаш те следят с очи. Същите зелени очи като на жената от онзи огромен странен портрет над камината, точно срещу входната врата. Ако имаш желание да крещиш обаче, няма на кого, защото тук телефоните нямат обхват, няма интернет, а най-близките съседи са на поне три километра. Няма кой да те чуе освен онзи, заради когото ще ти се иска да крещиш, както вероятно не е имало кой да чуе и виковете на доктор Хейл.

Минали са три години, откакто тя е обявена за безследно изчезнала, почти веднага след излизането на бестселъра ѝ „Анатомия на страха“, в който разказва историите на някои от най-тежките си пациенти. Полицията вече не се занимава с нейния случай, тя е смятана за мъртва, а уединената ѝ къща е обявена за продан. И ето че Итън и Триша са тук без вече изобщо да са сигурни, че искат това. Поне Триша със сигурност не е, а с всяка изминала минута желанието ѝ да отглежда децата си тук намалява главоломно.

Докато двамата с Итън се опитват да не умрат от студ или глад, или и от двете, и да направят максимално комфортен принудителния си престой в това изолирано от света място, Триша случайно намира скрита стая. Една от многото тайни на старата къщата. Помещението се оказва пълно със записи от терапевтичните сеанси на доктор Хейл. А когато младата жена започва да прослушва лентите, един ужасяващ пъзел сякаш започва да се нарежда пред очите ѝ. Пъзел, който може би в крайна сметка ще даде отговор на най-големия въпрос – какво всъщност се е случило с известната психиатърка! Някъде там, сред стряскащото количество стари аудио касети е и гласът на човека, който знае какво е сполетяло Ейдриън.

Зазвучават гласовете на някои от най-интересните и трудни пациенти на доктор Хейл. Млада жена с инициали П.Л., която се бори с посттравматичен стрес след като е оцеляла в един невъобразим кошмар, възрастната параноичка Гейл, която е убедена, че всички – от пощальона и аптекаря, та до собствения ѝ син – искат да я убият, арогантният нарцисист Е.Д., който така и не успява да си намери работа…

Дали някой от тях в крайна сметка е прекрачил границата и е влязъл в статистиката на редките случаи, когато пациент убива своя терапевт?

„Никога не ме лъжи“ е роман, класически пример за разказвач, на когото не бива да се има доверие. В това всъщност е и основният чар на историята и във факта, че до последната страница не е сигурно кой всъщност е истинския престъпник. Фрида Макфадън заплита една история от неочаквани обрати типично в свой стил, развива я бавно, подобно на зловещ танц с психиката, само за да ни докаже колко права е доктор Хейл в прозрението си, че „всяко човешко същество е способно на ужасни неща, ако го подтикнете достатъчно силно“.

Фрида Макфадън е творчески псевдоним на американската писателка, която едновременно с това е и практикуващ лекар и специалист по мозъчни травми. Завършила Харвардския университет, тя работи като лекар в района на Бостън. Автор е на множество психотрилъри и медицински хумористични романи, като някои от тях са преведени на над 40 езика. Днес тя живее със семейството си в стара триетажна къща с изглед към океана, твърде подобна на онази, която описва в романа си „Никога не ме лъжи“. Както самата Фрида казва, това е стара къща, в която стълбището скърца и стене при всяка стъпка и, ако нещо се случи, няма кой да те чуе, че крещиш. Освен ако не крещиш много силно може би.