Никога не е било лесно да си тийнейджър

Да си тийнейджър никога не е било лесно, но като че ли с всяко следващо поколение сложността на това занимание се увеличава с още една идея или поне всеки тийн е убеден в това. Моментът, в който децата се превръщат във възрастни, вече не играят с кукли и камиончета, а телефоните и социалните мрежи се превръщат в новата реалност, налага се да се влюбват и да градят нов тип социални умения, сам по себе си е труден дори за най-умните и смелите.

Така че запознайте се със Стела! Или по-добре нека просто заедно отворим нейния дневник, за да си спомним какво е да си на четиринайсет, петнайсет, шестнайсет години… там някъде!

„Из дневниците на Стела Д.“ на писателката Нели Върбанова е един типичен тийнроман, отварящ вратите към света на децата, които вече не са съвсем деца. Роман за първите любовни трепети, за осъзнаването на бъдещия възрастен, за съзряването – физическо и емоционално, – за приятелствата и предателствата. За това как някои се справят с това по-бързо и по-добре, други имат нужда от повече време и напътствия. Роман за грешките, през които може би трябва да минеш, за да станеш по-добър човек, стига да се поучиш от тях, разбира се. И най-вече стига да искаш. За силата на думите и за трудното осъзнаване, че понякога хората могат да са красиви отвън, но в душите и умовете им положението да е далеч по-грозно и неприятно.

В първите дни и страници от дневника си Стела е типичната софийска тийнейджърка, която никога не би си признала, че обича да прекарва лятото на село при баба и дядо, на километри от „цивилизацията“ на София. Не толкова заради баба и дядо, определено не и заради прословутата селска идилия, която на четиринайсет години няма как да те докосне, а най-вече заради Ани – нейната най-добра приятелка. Наперена и самоуверена като повечето си връстници, тя вярва, че познава света и хората. Всички минаваме през това, за да се спънем в собствената си увереност, да обелим колене и лакти и да запомним откъде са ни белезите.

Стела просто трябва да мине през своята доза рани и белези. Да се влюби, при това не веднъж и не по един и същи начин. Да разбере, че понякога сърцето прави грешки, с които ти сам трябва да се справяш после. Че понякога и ти правиш грешки, дори доста глупави, независимо колко умна си мислиш, че си. А знаем, че всеки тийнейджър по подразбиране е по-умен от възрастните, докато не проумее, често пъти с изумление, че някога и те са били на неговите години, точно толкова умни и точно толкова наивни. Техните терзания и драми може би са били други или същите, решенията им може би са били различни от неговите, но в крайна сметка мислите, страховете, желанията и разочарованията са били абсолютно същите.

Действието на книгата се развива в края на 80-те години на ХХ век. Време, което мнозина от нас помнят, но е непознато и звучи почти екзотично за онези, които не са го живели. Историята на Стела вероятно ще учуди и дори изуми днешните младежи, когато разберат какво е могло да ти се случи, само защото изглеждаш различно, слушаш „подозрителна“ музика, имаш на врата ланче с кръст или носиш значка на „упадъчен западен“ рокаджия. Може би ще им се сторят невероятни историите за контрабандата на музика, за липсата на разнообразие от дрехи, за насилственото уеднаквяване, за време, в което не просто не е имало компютри и смартфони, но дори стационарните са били лукс, а по телевизията имаше точно два канала.

Ще им покаже обаче, че не са и чак толкова различни от осемдесетарските си връстници. Че поколението на родителите им на тяхната възраст се е вълнувало от същите неща, от които се вълнуват и те в момента. Правили са същите наивни бели, слушали са своята си музика, обличали са се странно, заспивали са с влюбени погледи към плакатите на любимците си по стените, карали са се и са се сдобрявали с приятелите си за същите глупости, за които го правят и днешните тийнейджъри, пробвали са забранените удоволствия на възрастните със същата тръпка от мисълта за нередното.

Стела Д. неслучайно ще се стори позната на читателя, особено на момичетата и жените. Макар и в малко по-друго време, тя е всяка една от нас. Нейните тревоги, копнежи, провали и успехи, колебанията и грешките ѝ са същите като онези, които всички сме имали и преживявали на нейната възраст. Имали сме същите върхове и сривове в настроенията, често пъти без причина, същите обсебващи мисли и желания, същите не особено здравословни понякога емоционални залитания. А после сме пораснали и някак си сме започнали да разбираме и тревогите, копнежите и колебанията на родителите ѝ. Везните са станали по-стабилни, критериите – по-прецизни. Даже шегите на възрастните, които са ни се стрували толкова досадни и старомодни, сме започнали да разбираме и да се смеем с тях, а правилата им неусетно са станали и наши.

„Из дневниците на Стела Д.“ е история, която ни показва, че в крайна сметка нищо не е толкова различно в поколенията. Напук на технологичния прогрес, смяната на политически системи и обществени настроения, нещата се повтарят, когато става дума за порастването, емоциите, любовта и приятелството. Там законите не са се променили и на милиметър. Пътищата са отдавна ясно и здраво утъпкани, защото по тях са минали всички преди теб, независимо от малките отклонения и отбивки, които са направили или които ти ще направиш. Крайната цел си остава една и съща – да пораснем като щастливи и добри хора.

Дали се справя Стела?...

Нека преди това да се запитаме дали сме се справили ние!