Приключенията на Уесли Джаксън

Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“. Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“. Войната с критиците, която води цял живот, му струва пълно отричане на таланта му от голяма част от тях, но пък му печели любовта на милиони читатели.

Той е Уилям Сароян.

Ако попитаме за най-добрия му роман, повечето запознати с творчеството му веднага ще посочат „Човешка комедия“, разбира се. Но не всички. Мнозина от тях определят като абсолютен връх „Приключенията на Уесли Джаксън“. И всъщност никой няма да сбърка.

„Приключенията на Уесли Джаксън“ е откровен поглед към Втората световна война в частност и към войната като едно от най-безсмислените и мрачни човешки занимания по принцип. Той носи в пълна сила характерните за Сароян невинност и способност човек да се учудва на всеки един мъничък миг, който ни кара да се чувстваме по-живи. Стилът му принуждава читателя да усети копнеж към самоусъвършенстване, към растеж, към по-добро Аз.

За какво всъщност става дума?

Деветнадесетгодишният Уесли Джаксън е принуден да напусне родния Сан Франциско, когато е мобилизиран по време на Втората световна война. Романът проследява неговия път през света, докато той се опитва да оцелее във войната, в която не желае да участва, и се опитва да сключи сделка с Бог, за да не бъде убит. Защото Уесли наистина не иска да умира, нищо, че не успява да намери непоклатими аргументи в защита на тази своя молба. Така де, не че съвсем отказва да умре, но ако може, да не е толкова скоро и не по такъв нелеп начин – убит във война, която не приема, като част от армия, която мрази. Той иска преди това, ако е възможно и няма да навреди на никого, да има на кого да напише писмо, да си намери свое момиче, в което да се влюби и което да направи своя жена, да се запознае с неродения си син, да намери за пореден път собствения си баща, да върне парите на Лу Марчиано, да се види с майка си и брат си… И не на последно място, да изпее песента „Валенсия“ отново, но вече не сам и не заради липсата, която усеща от години.

Изпълнен с искреност и меланхолия, с хумор и човещина, романът „Приключенията на Уесли Джаксън“ е един от най-ярките манифести против войната, която никога не унищожава онези, които са я подпалили, но за сметка на това унищожава обикновени семейства, убивайки момчета и мъже като Уесли Джаксън, Джо Фоксхол, Доминик и Виктор Тоска. Момчета, които искат само да бъдат оставени да изживеят живота си възможно най-достойно и спокойно. Момчета, хванати в капана на реалността, за които единственият изход от цялата лудост е любовта.

В същото време романът е подробен и изключително честен пътеводител през армейския живот по време на война в средата на ХХ век, през отношенията между мъжете в армията, мотивите им, страховете, надеждите, смехът и скърбите им. През историите на отделните хора зад обезличаващата еднаквост на униформите. Но може би най-вече е пътеводител през човешкото, през трудността да запазиш достойнството си, да се съхраниш като личност в условия, които заличават цели държави и народи. През невъзможността на добрия човек да проумее и приеме причините за съществуването на злото, независимо под колко благовидни или патетично-патриотични мотиви е маскирано.

Уилям Сароян е американски писател и драматург от арменски произход, който спокойно мери талант с автори като Хемингуей и Стайнбек. Когато е едва 3-годишен, баща му умира, и в последствие това белязва цялото му творчество. Като писател, той непрекъснато се връща към този момент под една или друга форма. В ранните си години трябва да се справя с бедност, с необходимостта да живее в сиропиталище, да работи, да оцелява. На 15 напуска училище, за да работи, но още тогава вече има ясна мечта – да бъде писател. И става. След него остават повече от 3 000 разказа, множество пиеси и над десет романа.

Дали поради факта, че рано прекъсва образованието си, дали защото просто това е бил неговият стил, но произведенията му се отличават с отчетливо пренебрегване на обичайните условности на формата. Противоречив, предизвикателен и труден характер приживе, той оставя след смъртта си много повече неиздадени ръкописи, отколкото издадени книги.