След повече от дванадесет години на сцена моноспектакълът „Живак“
на актьора Димитър Живков получи своето логично развитие, прераствайки в „Живак.
Романът“. Една трагикомична, брутално откровена история за млад мъж от
българския Северозапад, който се изправя лице в лице с живота и е решен да не
отстъпи нито на милиметър. То в Северозапада нямаш особен избор, де. Той е
всичко друго, но не и нежен към онези, които не се вписват в суровите му норми
и правила. Толерантност, деликатност, изтънченост? Някой друг път! Така де. Не
че ги няма, но са в труден за преглъщане вариант.
Маститият бизнесмен Здравко Димитров е на кръстопът.
Безкомпромисният му начин на работа и инстинктът му на акула през последните
седем години са го превърнали в играч, когото дори международните пазари са
забелязали. Предстои финализиране на може би най-голямата сделка за фирмата му „Агро
Гард Интернешънъл“. Сделка, за която и Здравко, и екипът му са работили на
предела на силите си, че дори и отвъд него. Никой не може и не смее да се опълчи
на амбициите на „Агро Гард Интернешънъл“. В ръцете на Здравко Димитров са
бизнесмени, собственици на земя, кметове, партийни лидери и цели министерства. Извоювал
си е неограничена власт и огромно богатство.
Ето че най-накрая идва моментът за грандиозното празненство,
на което Здравко да се заяви, да покаже на света кой е. Той може и да не
споделя много-много откъде идва, но знае точно къде иска да стигне или поне
така си мисли. Така мислят и всички изнервени негови служители, които биха дали
всичко, за да се докажат пред него. Празненството е подготвено до най-дребните подробности,
така че място за изненади няма. Не може и да има.
Но, разбира се, изненадата се случва. Дебнала е своя си
момент. Докато репетира речта си за пред чуждестранните инвеститори, минути
преди да се появи на сцената пред бляскавите си гости, бизнесменът Здравко
Димитров застава пред огледалото в стаята си и се оказва изправен пред… Здравко
Димитров.
Там, от огледалото, го гледа и му се хили един двайсетгодишен,
див като колибарски петел продукт на Северозапада. Той е натурален куражлия,
готов да се разсмее, да се сбие, да обича или да мрази, да се изправи срещу
най-проклетата бабичка на селото и даже да рецитира стихове на Христо Фотев пред
красиво момиче, но да го живее тоя живот на пълни обороти. А ако случайно животът
се опита нещо да се дърпа и да хапе, двайсетгодишният Здравко е готов и да му
тресне една глава в носа, та да му намести и зъбите, и чакрите. В Северозапада така
се живее – със много сърце и малко юмруци, тук там с някое благозвучно
проклятие, като за последно, че то не се знае на кого колко му е драснато. И с
памет за истински важните неща. Ония, които младият Здравко цени повече от
всичко на света, защото нищо друго си няма, но страховитият бизнесмен господин
Димитров някак си е допуснал да забрави, докато е преследвал върховете си.
Между двамата е разстоянието е станало толкова огромно, че
вече едва се познават един друг. Затова и някогашният Здравко сега е тук – за да
припомни на себе си, за себе си. Да си припомни какво беше, кое е важно и какво
и кой трябва да се помни. Да си припомни какво е да си открит и напорист, безкомпромисен,
но неизменно справедлив, емпатичен по оня, грубия, северозападен начин. И не е
сам в това проклето огледало. Води със себе си цяла палитра образи, кой от кой
по-колоритни и пълнокръвни, кой от кой по-чепат и очарователен. Решен е да си
върне изгубеното. Куража. Желанието за живот, ама истински. Дъщерята. Миналото.
Него си. И ще си ги върне, пък ако ще и да се наложи да се прекръсти на Ефимия.
Точно сега!
„Живак“ започва съществуването си като моноспектакъл, който
повече от десетилетие се радва на нестихващ успех и интерес от публиката.
Благодарение на него актьорът, а вече и писател Димитър Живков получи и награда
„Аскер“, но по-важното е, че покрай ролята си в пиесата неусетно, но трайно той
се превърна в Живака. Един нов вид герой, символ на дивия български Северозапад
със специфичното му чувство за хумор и безкомпромисно отношение към нещата. Не
че самият той няма какво да разкаже извън образа на Живака. Има и още как!
„Живак. Романът“ пък е история, с която ще се смеете до сълзи, но може и да се поразплачете, защото в живота е така. Със сигурност ще ви се прииска да стиснете ръката на някои от героите, на други да изплющите по един зад врата. А когато го прочетете, вероятно дълго време с усмивка ще си повтаряте и вие като младия Здравко „Я съм могу див!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар