Всички днес се казват Сори

Тя е на 12 години, казва се Бианка и според майка ѝ е дете със специални инструкции за употреба, които на всичкото отгоре непрекъснато се променят. Според баща ѝ Бианка просто е неуправляема. А според Бианка те изобщо нямат представа какво означава „неуправляема“, защото тя е всичко друго, но не и такава. Тя знае кога няма нужда да е наоколо, знае кога няма смисъл да говори и кога е време да изчезне за някоя от изненадващите си самотни разходки. И понякога името ѝ е Пердон, защото всички днес се казват Сори.

Романът „Всички днес се казват Сори“ на фламандеца Барт Муярт разкрива вътрешния свят на едно момиче, което отчаяно се опитва да разбира света и да не пречи на никого. Това обаче се оказва неочаквано трудна задача. И въпреки че е замислена и осъществена като роман за деца, историята всъщност въобще не е детски роман. Не и в общоприетия смисъл. В нея няма вълшебства и еднорози, няма красавици, принцове и дракони. Има само няколко дъждовни червея и едно момиче на 12 години, което не успява да се справи с мислите си.

В дома на Бианка нещата не са идеални. Баща ѝ ги е напуснал и гради нов живот с неговата Крус, поради което се налага Бианка да дели времето си между него и майка си. У дома пък цялото внимание и грижи са съсредоточени върху Алан, по-малкия брат на Бианка, който има само половин сърце. А като за капак баща ѝ и неговата Крус внезапно решават, че тя може би няма нужда да идва при тях всеки уикенд, а например през уикенд или през два, защото на нея май не ѝ харесва при тях чак толкова много. Без никой да се сети да попита самата Бианка какво мисли и иска.

Никой като че ли няма време за момичето, да поговори с него, да се опита да го разбере и приласкае. Родителите сякаш очакват от дъщеря си да проявява повече разбиране и зрялост, но… Ехо! Това е 12-годишно дете, което има точно толкова право и нужда от внимание и грижи, колкото и 9-годишния му брат.

А Бианка има твърде много неща, за които да се тревожи, поради което някак си се научава да мълчи. И не просто се научава, а става страхотна в мълчанието – нейният начин да помага на близките си, който обаче те явно не разбират. И точно когато мълчанието на Бианка започва да се превръща във всеобщ проблем и заплашва да се обърне срещу нея, в един топъл летен ден тя открива в хола на дома им да седи на чаша чай нейната любима телевизионна актриса Били Кинг!

Били, която първа и единствена разбира и оценява мълчанието на Бианка! Били, която намира Бианка за странна, но е заинтригувана от нея.

Всъщност Били е звезда. От онези, които не очакваш да зърнеш дори отдалеч, камо ли да ги видиш да седят на канапето в хола ти, докато синът ѝ плува по долни гащи из тревата в двора с малкия ти брат. За първи път Бианка среща човек, който проявява интерес към нея и на когото наистина иска да направи впечатление, да бъде забелязана, да говори. Но след толкова дълго мълчание това се оказва трудна задача, а и майката на Бианка никак не улеснява нещата в желанието си на всяка цена да намери път към дъщеря си.

Може би очаквано, тази, която първа намира пътя, е самата Бианка, когато решава да застане срещу инстинктите си и да се отвори за другите. Осъзнала, че мълчанието ѝ почти никога не е разбирано правилно, тя няма избор и започва да говори, в опит да разбере сама как се чувства и да намери начин да успокои мислите си. Опитвайки се да разбере хората около себе си и да протегне ръка към тях, Бианка придава ново значение на понятието „неуправляема“.

„Всички днес се казват Сори“ е книга за читатели, които харесват и оценяват интроспективни, ориентирани към вътрешния свят на героите разкази. Разкази, изследващи сложната семейна динамика и борбата за самоидентификация, за това какво значи да си трудно дете, което вгорчава живота на другите, дори когато не прави нищо.

Роден в белгийския град Брюж през 1964 г. като най-малкия от седем братя, Барт Муярт е обявен за „поета на град Антверпен“ заради детските книги, с които печели редица престижни литературни награди. Освен детски книги обаче, Барт Муярт пише и юношеска литература, есета, а също и сценарии за филми, поезия и текстове за пиеси и песни. За Муярт казват, че талантът му е в това да поставя под лупа сложните отношения между хората без да чертае ясни граници между доброто и злото. Носител е на мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ за детска литература и три пъти е номиниран за приза „Ханс Кристиян Андерсен“. Негов кръстник е покойният крал на Белгия крал Бодуен, който факт присъства и в неговата книга „Братя“, преведена и на български език.