Дерек Ланди ви кани на високоскоростно приключение

 

БНР Радио Видин - Дерек Ланди ви кани на високоскоростно приключение

Ирландският филмов сценарист и писател Дерек Ланди – създателят на най-продаваната фентъзи поредица „Скълдъгъри Плезънт“ – се завръща с една нова шеметна история, развиваща се с бясна скорост на Демон шосе – мрачен път някъде в Америка, на границата между реалността и фантазията, като често я пресича в едната или другата посока.

Да се качим в зловещия черен „Додж Чарджър“ на Майло Себастиан и да се впуснем в едно преследване с демони! Истински демони! И за да не е само един проблемът, трябва по време на това пътуване, докато се опитваме да опазим тялото и душата си, да открием човек, успял да се скрие дори от погледа на господаря на демоните.

Ако някога сте намирали родителите си за прекалено взискателни, стряскащо съвършени и недосегаемо отчуждени, значи донякъде можете да се поставите на мястото на 16-годишната Амбър Ламонт – спътницата на Майло, която той има за задача да опази с цената на живота си. Срещу съответното заплащане, разбира се. Тоест донякъде можете да се поставите на нейно място. Точно дотам, където собствените родители на Амбър се опитват не просто да я накажат заради някоя беля, а да я убият. Не, не заради беля и не защото я мразят или нещо подобно – не! Те просто имат нужда от нейната сила на демон, а кръвта ѝ е цената, която трябва да платят на Сияйния, дарил ги с нечовешка мощ преди повече от век и половина. Нищо лично – просто бизнес! Бизнес с един от господарите на Ада.

Да, Амбър е дете на демони. Тя самата е демон. Свежата кръв, от която всички имат нужда. Но за разлика от всички преди нея, тя няма никакво желание да умре заради нещо, което не е искала, нито е имала думата в една безумна сделка между света на хората и света на мрака. Тя иска да е обикновен намръщен тийнейджър, да гледа любимия си фентъзи-сериал, да си пише в чата с виртуалните си приятели и, ако е възможно, да не се налага да се разправя с идиоти в закусвалнята, в която работи, когато не е на училище. Толкова ли е много?

Оказва се, че да. Защото от самото си раждане е предопределена за друго. Да стане извор на свежа сила за родителите си и смахнатите им приятели. И ето че вместо да ходи на училище, да заработва някой долар в закусвалнята и да изживява на спокойствие младежкия си бунт, тя е принудена да бяга от увеличаваща се в прогресия армия преследвачи, в това число от родителите си, хвърляйки се сякаш от чудовище на чудовище и доверявайки се на хора, които май не са съвсем хора и имат своите тайни, които да крият на всяка цена.

Амбър може и да е демон, но определено не е съвършения герой, нито съвършения злодей. Всъщност тя определено има навик да взема някои наистина безумни решения до степен да се проваля напълно на моменти. Онова, което неизменно принуждава читателя да й прости обаче, е фактът, че макар и поначало добра и уплашена, тя все пак умее да става наистина ужасна понякога.

А около нея е пълно с второстепенни образи, които превръщат тази книга в истинско преживяване, независимо, че на моменти, задъхвайки се, читателят може да остане с впечатлението, че твърде много е натъпкано в нея. Например Майло, който като че ли има особена връзка със своя „Додж Чарджър“… или самият „Чарджър“, който също има какво да крие. Или неспирно бърборещият Глен, на когото му остават броени дни живот, ако не предаде Знака на смъртта, който е приел от непознат старец някъде из родната си Ирландия.

Романът „Демон шосе“ е книга първа от трилогията „Пътят на демоните“. Типичен „роуд роман“, той е едно високоскоростно приключение, но и история за съзряване и пътуване до Ада и обратно, през тъмната страна на Америка. История за обсебени мощни автомобили, сияйни демони, червенокожи рогати чудовища, а и човешки такива, кръвожадни вампири, влюбени вещици, немъртви серийни убийци, тъмни магии, бърза и като че ли по правило грозна смърт и какво ли още не. Всъщност още първото изречение звучи като обещание за пълно удоволствие:

„Дванадесет часа преди родителите на Амбър Ламонт да се опитат да я убият, тя седеше между тях в кабинета на директора, положила ръце в скута си, потискайки всичко онова, което й се щеше да изкаже на глас.“

Общо взето, Дерек Ланди определено не е за хора с нежни души, защото не спестява гадните и кървави подробности от живота и смъртта на своите герои. Преди да поеме по пътя на демоните, той нашумя с деветте романа от поредицата „Скълдъгъри Плезънт“, която днес вече е в учебниците по литература в Ирландия и Великобритания.

Където има гордост, няма място за вяра!

 

Монахът капуцин Амброзио е популярен, красив, съвършен, глава на голям манастир в някогашния Мадрид, сърцето на Средновековна Испания. Една истинска „звезда” на своето време. Простолюдието вярва, че е безупречен, чист и богоподобен в своя морал и характер. Жените искат да са с него, а мъжете искат да са… ами него.

Но не само вниманието на смъртните привлича този божи човек. Злото също е изкушено да го подмами, да го изкуши, да го подложи на изпитания и в крайна сметка да го провали. Черна магия, убийство, насилие, кръвосмешение, изтезания… Амброзио трябва да мине през всичко в падението си, доказвайки, че и най-добрите не са достатъчно добри понякога, че никой не е защитен и никой не е само черен или само бял и най-вече никога не можеш да си сигурен какво се крие зад красивото лице или лошата слава. Защото именно него – съвършеният – в крайна сметка го очаква ужасяваща съдба.

Романът разказва историята на тридесетгодишния монах, който е на върха на славата си, защото умее да говори страстно, сякаш сам Бог проповядва чрез него. Говори яростно, с плам, завладяващо, омайващо. Дотолкова омайващо, че магията му пленява невинното сърце на 15-годишната девойка Антония. Твърде неопитна и наивна, тя не вижда в него лицемерието, пълната липса на опит в нормалното общуване, не вижда пълната загуба на човешки облик в стремежа на Амброзио да докаже на всички, че е посочен и докоснат от Бог да е над всички. Не вижда самовлюбената му убеденост, че е призван да наставлява, съди и заплашва хората от позицията си на богоизбран. А единственият й щит срещу покварата зад благочестивото лице на Амброзио е нейната безкомпромисна добродетел.

Но Антония не е единствената, привлечена от привидното съвършенство и блясъка в красноречието на Амброзио. Тук някъде е и Матилда, готова на всичко, за да е до своя любим Амброзио, дори и да се вмъкне в манастира му, преоблечена като монаха Розарио.

Коя обаче е истинската Матилда? Или може би трябва да попитаме КАКВО е Матилда и какво подклажда тази нейна безумна страст и преклонение пред Амброзио, желанието да го проследва на всяка цена, където и да отиде той? Дали всъщност тя не е тук, за да го унищожи? За да докаже, че той не е това, което другите виждат в него, още по-малко пък това, което сам копнее да бъде.

„Монахът” на Матю Грегъри Луис е класически готически роман. Може би малко старомодно звучащ след толкова години, но все така завладяващ по един безкомпромисен начин, навяващ асоциации с автори като Едгар Алън По и Оскар Уайлд например. Написан е само за 10 седмици, докато Матю Грегъри Луис скучае в Хага. Когато излиза за пръв път през 1796 г., романът е заклеймен като скандален, еретичен и богохулен, оскърбителен за католицизма и Бога. Със сигурност не е било лесно да се преглътне подобна история, в която религията и сексът са в толкова тясна връзка. Авторът на практика създава една приказка за възрастни, в която има всичко – и религия, и секс, и фантазия, и ужаси. Жанр, донесъл световна слава векове по-късно на автори като Кен Фолет например.

Да, Амброзио е чудовище, пристрастено към секса до болезненост. Егоистично чудовище, зло, изпълнено с омраза към жените, които не може да си позволи да има, но и към тези, които има, а и към себе си – такъв, какъвто е избрал да бъде. Той е насилник и убиец. Той е всичко, което един човек на Бога не трябва да бъде. Но в същото време той е може би и жертва. Жертва на демони, изпълзели от мрака, за да заличат светлината в него – светлината, от която се страхуват.

А дали?

Дали отец Амброзио е жертва на Дявола или е просто лицемер, способен красиво да говори за вярата, но не и да я следва? Дали демонът не е само едно удобно извинение за покварата в душата му?... Дали демонът всъщност не е човешкото у него, неспособността да се издигне над себе си, над плътското, над нагона?...

Където има гордост, няма място за вяра. Вярата вирее само там, където има смирение. А проблемът с лицемерието е бил особено голям в епохата, в която твори Матю Грегъри Луис. Самият той споделя, че след излизането на книгата страда от тревожност и страхове заради множеството критици и негативните реакции. Нищо чудно. Справил се е чудесно в желанието си да разобличи католическото варварство, вилнеещо в Мадрид през Средновековието. Днес обаче романът му е смятан за една от най-успешните книги, филмиран е няколко пъти.

„Монахът” е един истински шедьовър на готическия хорър, с отчетливи и дръзки еротични елементи. Произведение, което всеки почитател на класическия ужас, познат ни от „Дракула” на Брам Стокър например, ще оцени по достойнство. В него има всичко необходимо за класически готически роман. Има покварени монаси, невинни девици, тайнствени манастири, обитавани от духове замъци, призраци, черна магия, демони, мрачни подземия, дяволски крипти, диаболизъм, изтезания и убийства. Всичко това – на фона на мрачна средновековна атмосфера, от която косите настръхват, а кръвта се вледенява.