Дерек Ланди ви кани на високоскоростно приключение

 

БНР Радио Видин - Дерек Ланди ви кани на високоскоростно приключение

Ирландският филмов сценарист и писател Дерек Ланди – създателят на най-продаваната фентъзи поредица „Скълдъгъри Плезънт“ – се завръща с една нова шеметна история, развиваща се с бясна скорост на Демон шосе – мрачен път някъде в Америка, на границата между реалността и фантазията, като често я пресича в едната или другата посока.

Да се качим в зловещия черен „Додж Чарджър“ на Майло Себастиан и да се впуснем в едно преследване с демони! Истински демони! И за да не е само един проблемът, трябва по време на това пътуване, докато се опитваме да опазим тялото и душата си, да открием човек, успял да се скрие дори от погледа на господаря на демоните.

Ако някога сте намирали родителите си за прекалено взискателни, стряскащо съвършени и недосегаемо отчуждени, значи донякъде можете да се поставите на мястото на 16-годишната Амбър Ламонт – спътницата на Майло, която той има за задача да опази с цената на живота си. Срещу съответното заплащане, разбира се. Тоест донякъде можете да се поставите на нейно място. Точно дотам, където собствените родители на Амбър се опитват не просто да я накажат заради някоя беля, а да я убият. Не, не заради беля и не защото я мразят или нещо подобно – не! Те просто имат нужда от нейната сила на демон, а кръвта ѝ е цената, която трябва да платят на Сияйния, дарил ги с нечовешка мощ преди повече от век и половина. Нищо лично – просто бизнес! Бизнес с един от господарите на Ада.

Да, Амбър е дете на демони. Тя самата е демон. Свежата кръв, от която всички имат нужда. Но за разлика от всички преди нея, тя няма никакво желание да умре заради нещо, което не е искала, нито е имала думата в една безумна сделка между света на хората и света на мрака. Тя иска да е обикновен намръщен тийнейджър, да гледа любимия си фентъзи-сериал, да си пише в чата с виртуалните си приятели и, ако е възможно, да не се налага да се разправя с идиоти в закусвалнята, в която работи, когато не е на училище. Толкова ли е много?

Оказва се, че да. Защото от самото си раждане е предопределена за друго. Да стане извор на свежа сила за родителите си и смахнатите им приятели. И ето че вместо да ходи на училище, да заработва някой долар в закусвалнята и да изживява на спокойствие младежкия си бунт, тя е принудена да бяга от увеличаваща се в прогресия армия преследвачи, в това число от родителите си, хвърляйки се сякаш от чудовище на чудовище и доверявайки се на хора, които май не са съвсем хора и имат своите тайни, които да крият на всяка цена.

Амбър може и да е демон, но определено не е съвършения герой, нито съвършения злодей. Всъщност тя определено има навик да взема някои наистина безумни решения до степен да се проваля напълно на моменти. Онова, което неизменно принуждава читателя да й прости обаче, е фактът, че макар и поначало добра и уплашена, тя все пак умее да става наистина ужасна понякога.

А около нея е пълно с второстепенни образи, които превръщат тази книга в истинско преживяване, независимо, че на моменти, задъхвайки се, читателят може да остане с впечатлението, че твърде много е натъпкано в нея. Например Майло, който като че ли има особена връзка със своя „Додж Чарджър“… или самият „Чарджър“, който също има какво да крие. Или неспирно бърборещият Глен, на когото му остават броени дни живот, ако не предаде Знака на смъртта, който е приел от непознат старец някъде из родната си Ирландия.

Романът „Демон шосе“ е книга първа от трилогията „Пътят на демоните“. Типичен „роуд роман“, той е едно високоскоростно приключение, но и история за съзряване и пътуване до Ада и обратно, през тъмната страна на Америка. История за обсебени мощни автомобили, сияйни демони, червенокожи рогати чудовища, а и човешки такива, кръвожадни вампири, влюбени вещици, немъртви серийни убийци, тъмни магии, бърза и като че ли по правило грозна смърт и какво ли още не. Всъщност още първото изречение звучи като обещание за пълно удоволствие:

„Дванадесет часа преди родителите на Амбър Ламонт да се опитат да я убият, тя седеше между тях в кабинета на директора, положила ръце в скута си, потискайки всичко онова, което й се щеше да изкаже на глас.“

Общо взето, Дерек Ланди определено не е за хора с нежни души, защото не спестява гадните и кървави подробности от живота и смъртта на своите герои. Преди да поеме по пътя на демоните, той нашумя с деветте романа от поредицата „Скълдъгъри Плезънт“, която днес вече е в учебниците по литература в Ирландия и Великобритания.