Щастието е чаша чай с теб... според Мамен Санчес

 

БНР Радио Видин - Къде е щастието според една испанска писателка

Какво се случва, когато мъгливият Албион под формата на изискан млад британски джентълмен, наследник на богата фамилия, се сблъска със слънчевата испанска Андалусия, приела образа на екзотична синеока циганка? Случва се хаос. Хаос от недоразумения, любов, храна, музика, страсти, срещи и припадъци.

В романа „Щастието е чаша чай с теб“ испанската писателка, филолог и трето поколение журналист Мамен Санчес забърква една ароматна, гореща и шеметна смес от недоразумения, в центъра на които някак си се оказва иначе безкрайно сдържания, възпитан и дисциплиниран Атикус Крафтсман.

Атикус получава от баща си Марлоу Крафтсман – собственик на огромен издателски бизнес – задача на пръв поглед ясна: да напусне Лондон, за да отиде в Мадрид. Семейното списание за литература има офиси из цяла Европа, но необяснимо защо испанската му версия е пълен провал, най-вече финансов. Атикус просто трябва да отиде до там, за да уволни петте служителки в офиса и да го затвори.

Само че в Испания нищо никога не е просто и ясно. Така че от досадно наглед бизнес начинание нещата бързо ескалират до забавна въртележка с комични ситуации и недоразумения, докато пет отчаяни жени с малко помощ от призрака на Федерико Гарсия Лорка се опитват да спасят единственото ценно нещо в живота си – офиса на списание „Либрарте“. Защото за тях това място е всичко друго, освен офис. То е отделен свят, то е сигурност, то е уют, семейство, психотерапия. То е мястото, което Берта, Асунсион, Габи, Мария и Солеа за шест години са превърнали в свой втори дом, дори по-ценен от онези, в които се прибират вечер.

Те иначе са пет съвсем обикновени, мили и деликатни дами, но когато се оказват изправени пред опасността да останат без работа, вещиците в тях се обаждат и измислят пъклен план. А нищо неподозиращият Атикус Крафтсман пада право в капана им, изплетен от чифт сини очи, фламенко, хамон, странни семейни връзки и горещата испанска Андалусия с още по-горещите ѝ обитатели с екзотични лица и нрави.

В същото време в Мадрид инспектор Алонсо Манчего е натоварен с деликатната задача да открие изчезналия боташки наследник. Той като че ли няма полезен ход, въпреки огромното си желание да се докаже най-накрая не само пред приятелите си, с които всяка седмица играе карти, но и пред богатия британски бизнесмен Марлоу Крафтсман, а може би и пред митичния Скотланд Ярд. Самият инспектор има какво да крие и какво да научи.

„Щастието е чаша чай с теб“ е динамичен роман, в който е много лесно да забравиш кой е главен герой и кой е от второстепенните. И някак си започваш да се влюбваш във второстепенните повече, отколкото в главните, които и без това си се влюбват един в друг. Например в баба Ремедиос, която няма нищо против да се преструва три месеца, че ей сега, в тоя момент умира, само и само да види внучката си омъжена за русолявия недодялан англичанин Тико. Или в братовчеда Арканхел с неговите пъпеши, златните зъби и черната риза. А покрай него и във всички останали петдесетина братовчеди, сред които май никой не е много наясно кой на кого какъв точно се пада всъщност, но знаят, че са семейство.

Всъщност това е типичния дамски роман. Лек, забавен, топъл, ухаещ на пъпеши, горещ уличен прахоляк, зехтин и домашни манджи, способен да те влюби в себе си и в петте си уж главни героини. Берта – романтичната стара мома, Мария – отегчената до смърт съпруга и майка, Габи – отчаяно копнееща за детето, което все не успява да зачене, Асунсион – напълняла от хормони и отчаяние и изоставена от съпруга си заради млада и красива стюардеса и не на последно място прелестната Солеа – красива, гореща, готова да превземе света или поне сърцето на Атикус Крафтсман. А покрай тях – и в Испания, за която защо ли знаменитият Хемингуей така страстно говори като за жена… Може би баба Ремедиос има какво да каже и за Лорка, и за Хемингуей, но само на онези, на които тя прецени, че заслужават старите семейни тайни.

Разбира се, има го и лошият герой, който е убеден, че може да отвлече една беззащитна жена от сърцето на Андалусия, само за да разбере какво е да се окажеш преследван от цялата местна полиция плюс един разлютен цигански клан – има-няма към двеста души.

Общо взето, това е роман, в края на който разбираш, че щастието наистина може да е в чаша чай, изпита с точния човек. И да повярваш, че няма начин да не срещнеш този човек. А той може да е красив английски наследник на богатство или застаряващ полицейски инспектор в Мадрид. Защо не и собствения ти съпруг, в когото отдавна си забравила да бъдеш влюбена…

Така че ако сте забравили къде е щастието и имате чувството, че все ви се изплъзва, може би имате нужда от тази книга, за да ви припомни, че то понякога е точно под носа ни, в нещо мъничко и почти незабележимо. Просто трябва да поискаме да го видим.