Кръвни братя по норвежки

 

БНР Радио Видин - Едно оптимистично четиво

В „Кръвни братя“ – дебютния роман на норвежкия писател Ингвар Амбьорнсен, две уплашени момчета на средна възраст наскоро са се нанесли да живеят заедно в общински апартамент в Осло. Вероятно се досещате, че и двамата имат сериозни проблеми, но са готови да дадат всичко от себе си, просто не точно сега, ако е възможно. Току-що са напуснали социална институция, станали са кръвни братя случайно заради една счупена бутилка със сироп от бъз и се страхуват от всичко. Страхуват се дори да излязат от вкъщи или да вдигнат телефона например. Една горчиво-сладка история за плахи приятелства, пържоли с масло и сметанов сос и поезия в кисело зеле.

Двамата доскоро са били настанени в клиниката Брьойнес за хора с психични заболявания заради неспособността си да се справят с реалността. Тридесет и пет годишният Елинг изпитва затруднения да се съвземе след смъртта на майка си, която цял живот го е обгрижвала може би повече от необходимото, докато малко по-възрастният Хел Бярне просто иска да убие родителите си без да се впуска в подробности защо.

Елинг е интелигентен, но изпитва ужас от социални контакти. А сега е твърде съсредоточен в задачата да разшири социалните си контакти и да влезе в контакт с реалността, която е поизгубил в последно време. За него нещата често пъти са или черни, или бели и нищо по средата. Харесва реда и изпада в паника от мисълта да наруши правилата. Но най-много от всичко му се иска да натрие носа на социалния работник Франк.

Хел Бярне пък е мълчалив, простодушен, пристрастен към импулсните еротични телефони и храната и не вярва в необходимостта от лична хигиена и смяната на бельото.

Но сега двамата са навън, в реалния живот и се налага да се научат да се справят сами, макар и под надзора на Франк, който ги посещава на всеки две седмици. И за двамата животът е плашещ, но поносим на приемливо малки порции. Недодяланият Хел Бярне поема готвенето, докато интелектуалецът Елинг управлява скромните доходи от пенсиите на двамата. Е, отначало има проби и грешки. Например когато остават почти без пари за цял месец след като подхождат твърде ентусиазирано към еротичните телефони. Постепенно обаче се установява някаква рутина, в която започват да се чувстват почти удобно. Само да не беше Франк с вечните му опити да ги социализира като ги влачи по пицарии и ресторанти!

В историята, която ни разказва, Ингвар Амбьорнсен ни показва света през очите на Елинг – един норвежки вариант на Форест Гъмп с отклонение от аутистичния спектър, който се страхува буквално от всичко. Много романи, в които се засяга проблемът с психичното здраве на съвременния човек, описват пропадането в бездната. Този е различен. Авторът очевидно изпитва симпатии към тази малко смахната двойка… добре де, доста смахната двойка… което не му пречи от време на време приятелски да ги взема на подбив и да се шегува с обремененостите им, които очевидно не са една и две. Междувременно двамата главни герои наистина опитват, всеки според възможностите си, и често пъти успяват да намерят пътя към човешката раса, превръщайки се в почти нормални хора. Не без помощта на малкото си, но разбиращи приятели, които се появяват в живота им. Като наивната, но безкрайно добродушна чистачка в болницата Райдюн Нордслетен, чиято поява сякаш събужда за живот двамата самотници и ги изкарва от сигурността на доброволната им изолация. Също и стария чешит с аристократично излъчване Алфонс Йоргенсен, впечатляващо ерудиран по отношение на съвременната норвежка поезия. Те сякаш са първите хора, които не се вторачват в странностите на Елинг и Хел Бярне, а ги намират за напълно поносими и дори нормални. Може би защото сами те имат своите лични предизвикателства, с които се борят.

И докато Хел Бярне се учи да си сменя бельото заради плахата връзка, която започва с бременната от някакъв испанец Райдюн Нордслетен, из улиците на Осло се появява един тайнствен ъндърграунд-поет – поетът на киселото зеле, чиито стихове започват да живеят сред кутиите с кисело зеле в хипермаркетите, по вратите на тоалетните в пицарии, барове и ресторанти, по перилата на стълбища и на всякакви неочаквани неща. Проблясват като куршуми, изстреляни по самотата и безнадеждността на ежедневието. Забиват се като искрящи кристали от мъдрост право в окото на късметлията, имал шанса да ги види пръв.

„Кръвни братя“ е един оптимистичен разказ за това как дори най-недодяланите и привидно увредени човешки същества могат все пак да надмогнат себе си, да предизвикат всички свои страхове и да излязат победители в малките си човешки битки. Като например да отидат на поетично четене в бар, пълен с непознати. Или да помогнат на припаднала бременна жена. Или просто да отидат на ресторант без придружител и дори да говорят с непознат в тоалетната. Един роман за невидимите хора и борбата им да се впишат, за малките крачки към реалността, за различните измерения на смелостта, за приятелството и за момента, в който решаваш, че е време да си вземеш котка. Или две котки. Да напуснеш уюта на собствения си пашкул, за да предизвикаш самия живот, като просто изядеш една пържола в любимия си ресторант „При Ларсен“, в който влизаш за пръв път.

По романа „Кръвни братя“ е заснет филмът „Елинг“, номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм през 2001 г., който е и една от най-хитовите ленти в историята на норвежкото кино.