Нещо се случва в Северозапада

 

Нещо се случва в Северозапада.

В едно малко градче, което може и да е Лом, а може и да не е, започва подписка за референдум за отделянето на Северозапада от България заради пълното нехайство на всички правителства през последните десетилетия. Един учител по литература, вместо да си гледа литературата и да си чете Вазов и Елин Пелин, е решил, че му е дошло до гуша от безхаберие, и започва да мъти водата на дребни и по-едри риби в политическото блато. Макар и смехотворна на пръв поглед, инициативата му не остава незабелязана.

Премиерът Богдан Бацев няма как да остави някакъв провинциален даскал да го саботира просто ей така, пък макар и на местно ниво. Че то не се знае от една такава искрица какъв пожар може да пламне, нали… И политическата машина бавно задвижва колелцата в механизма си, за да пресече тия неудобни пориви на инициатива и патриотизъм. Дошло е време да се запее старата песен на предизборните лъжи за магистрала от Видин до София, за отделно министерство на Северозапада, за заводи и богати инвеститори, които да измъкнат местните от дъното на всички класации по стандарт на живот и да изстрелят икономиката в космоса… Те хората си знаят, че са лъжи, ама нямат нищо против пак да повярват поне за малко. После нямат против и пак да псуват де що се сетят политик. И така, до следващия път. Едно отлично смазано колело, което някой сега се опитва да изкара от коловоза.

От своя страна румънците май само това чакат, нищо, че след Междусъюзническата война вече стотина години го играят добър съсед. Рядко изпада такава удобна и безкръвна възможност за придобиването на няколко хиляди квадратни километра нова територия и то все плодородни земи.

И бившата Държавна сигурност надига глава. Не е толкова мъртва, колкото на всички им се иска да вярват. Старите генерали може и да са на по осемдесет и повече години, косите – побелели или съвсем окапали, зъбите – изкуствени, но школовката е доживот.

Междувременно…

Протести пред Министерски съвет, искане на оставки, задаващи се избори, журналисти, които дебнат за сензация, компромати, флашки с неудобни снимки, чекмеджета със златни кюлчета, злоупотреби с пари, информация и власт, опозиционна лидерка, готова да къса живо месо от Бацев и съпартийците му, неизпълнени обещания и болни очаквания… Всичко сякаш е имало нужда само от проклетия референдум на онзи социопат учителя Росен Росенов, за да пламне. Социопат с възрожденски пориви на патриотична лудост и с черен пояс по карате, който няма нищо против да набие премиера, ако му падне възможност. Не от злоба – ей така, за спорта.

На фона на всичко това, в местното читалище текат тежки вътрешни борби за ролите в новата пиеса, която любителската театрална трупа подготвя и в която явно няма място за един седемдесет и няколко годишен, все още младеещ ентусиаст в разцвета на силите си, с добре боядисана коса и здраво закрепено чене, който тепърва има намерение да разгърне актьорския си талант след като е приключил работата си за „службите“.

Не липсват и няколко почти любовни истории, в които става ясно, че Купидон понякога е изключително некадърен стрелец.

А някъде на заден план, в сенките уж мистериозна, уж международна терористична групировка крои пъклен план за атентат срещу Атомната централа, който да превърне Северозапада в ядрена дупка. Причини се намират и то не една и две.

На премиерът Бацев твърде бързо му става ясно, че няма как да се справи сам с вироглавия учител, докато по петите му със сабя в ръка (буквално) препуска лидерът на опозицията Елена Филчева, а под прозорците му медицински сестри крещят всеки ден за оставки. Затова се налага да опре отново до услугите на митичната Държавна сигурност и старият генерал Димитров веднага свири сбор на старите кадри. В тая държава нищо не се случва без службите да са го поискали, планирали и одобрили. Времената са се променили, но не чак толкова, колкото им се иска на някои.

Остросюжетен, ироничен до сълзи, романът „Денят на Северозапада“ започва с изстрели в къщата на леко лудата баба Мика и завършва с гърмежи над Атомната електроцентрала. Между двете събития обаче се разиграва една шеметна надпревара за гласовете на традиционно лъгания електорат, който няма нищо против да бъде излъган отново, за рейтинги и най-вече за власт и пари, разбира се. Картина – твърде добре позната на всички ни. Но не всичко е такова каквото изглежда. Всъщност май нищо не е каквото изглежда и кукловодите може би са кукли в нечий откачен сценарий, леко поизлязъл от контрол.

А коктейлът от всичко това забърква д-р Йордан Иванов – който, когато не е писател, е завеждащ отделението „Уши, нос, гърло“ в многопрофилната болница „Св. Николай Чудотворец“ в град Лом. Може би романът ще ви се стори като пародия на действителността, в която живеем. Може би ще разпознаете образите на реални хора зад героите му, макар и изкривени до уродливост. А накрая почти сигурно ще се запитате… Дали пък всъщност не живеем в тази уродлива пародия, но просто сме ѝ свикнали и вече не ни прави впечатление, докато някой не я поднесе твърде близо до носа ни и се поразмирише?