За лудите и заблудите в Българския северозапад

 

БНР Радио Видин - Четиво за живота и нравите в Българския северозапад

Вероятно вече сте срещали д-р Йордан Иванов. Може би на живо, в качеството му на лекар, ако сте имали път към Лом, или тук, в ефира на Радио Видин и времето за книги, когато се превърне в писател. Миналата седмица се запознахме с романа му „Денят на Северозапада“, където един учител за малко да събори държавата, а днес ще надникнем в психиатричната клиника „Св. Никола“, която е декор на друг негов роман – „Заблудите на психиатъра“.

„Заблудите на психиатъра“ е своеобразен полет над кукувиче гнездо, по нашенски. Не просто по български, ами по северозападен начин. Защото в Северозапада на България всичко е различно, дори кукувиците. Една книга за луди и заблуди, за надежди и разочарования, за онези мънички греховни тайни, с които всички живеем, но които само умопобърканите имат смелостта да изричат на глас, за любовта и разочарованието и за техните проявления във всевъзможни образи, някои от които романтични, други – доста комични, трети – направо трагични. За ракията, виното, пушената сланина, една празна лула и една монография по психоанализа, чиято важност не оценява никой, освен автора ѝ.

На десетина километра от малко северозападно градче местната психиатрична болница е изправена пред нарастваща камара от проблеми, за които на никого извън стените ѝ не му пука. Така де, то в Северозапада по принцип всички сме на този хал, но някои са се накиснали в блатото на държавното безхаберие по-дълбоко от други. И огънатата от свличане на основите врата към склада за бракувано бельо е само един от проблемите пред екипа на директора – деликатния интелектуалец (според неговото собствено мнение) д-р Милен Милев. Наред с пациентите, цялата сграда има нужда от ремонт и обновяване, а всички са наясно каква трагедия е в здравеопазването. Пари има, поне на думи и обещания от местния депутат Стругаря. На практика обаче… Е, практиката всички я живеем, но като че ли най-добре я разбира главната счетоводителка Тинка Колицова, дето само като ѝ видиш вечно вкиснатата физиономията, и ти става ясно, че няма смисъл да питаш за пари.

Освен това д-р Милев има да решава и лични проблеми, не по-малко сериозни от служебните. Например влюбен е в невротичната, но красива пациентка Мариана и е убеден, че тя споделя чувствата му. И е време да вземе трудно решение – дали да каже на грозноватата си жена, че смята да я напусне заради хубавката учителка, с която очевидно го свързва любов отвъд времето и пространството, или не. То пък да не би да е първият, който ще зареже жена и деца заради нова любов! А решението трябва да се вземе днес. Даже е убеден, че го е взел и е правилно. За пръв път в живота си готов да се бори за любовта, която досега го е избягвала като всички онези красиви жени, които така и не го забелязваха.

Той обаче няма представа, че решението далеч не зависи само от него и други вече отдавна са го взели – като започнете от самата Мариана, минете през брат му – хубавецът хирург д-р Борис Милев, през собствената му съпруга – същата онази грозничка, но всеотдайна Надка, и приключите с грубоватата, склонна към псувни и цинизми главна сестра Маврудиева.

Сестра Тотка Маврудиева е твърдо решена да не допусне шефът ѝ да направи глупостта на живота си. Че той докторът може и да е умен за някои работи, ама за други си е доста заблуден, направо откровено тъп. Сестра Анелия пък – не е измила зорите, но е със самочувствие и амбиции – също има своите си цели за преследване и една от тях (след целта наесен да си направи туршия като на Маврудиева) е именно д-р Милев. Той може и да не е първа хубост, нито първа младост, ама си е доктор все пак, макар и психиатър.

Не стига това, ами шизофреникът Тони изглежда е получил божествено прозрение и настоява да бъде покръстен в християнската вяра, за да се изпълни чрез него Божията воля и жените да започнат да го харесват. Е, и междувременно да прочисти от грехове манастира на отец Стефан, който се е превърнал в свърталище на порока според Тони (а и не само според него, но само той има куража на лудите да го каже на глас). Например с огнени кълба, подобно на Содом и Гомор. Или ако не манастира, може пък да прочисти психиатрията, защото и тя си е просмукана от порок, пък те пациентите виждат всичко и знаят всичко. Знае дори колегата-шизофреник Майстора, дето иначе е убеден, че премиер на България е актьора Брус Уилис.

И това е само върхът на айсберга от проблеми.

Ироничен, драматичен, забавен, малко тъжен, на моменти абсурден като самия живот, романът „Заблудите на психиатъра“ просто разказва за Северозапада такъв, какъвто е. Познати са ни и страстите, и лекарите, и политиците, и кариеристите, и лудите, и поповете, и ракията, и прокиснатото вино на Кратунчо, и религията, дето се е превърнала в прокъсан параван за грешниците… Познати са ни и проблемите, и решенията, ако изобщо има решения. И греховете също. В Северозапада по-добре от всички знаем, че никой не е съвършен, и какви са му кусурите. Даже понякога по-добре самия от него знаем.

Авторът на „Заблудите на психиатъра“ д-р Йордан Иванов не е първият, който пише за психиатрична болница, разбира се, но със сигурност никой досега не го е правил като него. През цялото време, докато четеш, се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли, кого от героите харесваш и кого не. Защото в „Заблудите на психиатъра“ нито заблудите са само на психиатъра, нито лудите. Заблудени са всички.