Когато книгите носят любов

 

Едва ли има човек, който не обича истории за книги. На някои хора обаче историите за книги наистина им се случват, например на Хали Уинстън – главната героиня в романа на Джейми Адмънс „Малката книжарничка на любовните истории“.

Хали никога не е имала кой знае какъв късмет през своите тридесет и пет години, ако не броим лошия. Ако има някаква неприятност да се случва, ще се стовари именно на нея. Но тя има теория: може би никога не е имала късмет, защото е бил предвиден за един точно определен момент, когато ще има нужда от целия възможен такъв.

Уволнена от поредната си нископлатена работа като сервитьорка, в най-понеделнишкия от всички възможни понеделници, мръсна, мокра и уморена, тя отваря имейл, който преобръща съдбата ѝ. Току-що е спечелила томбола, но печалбата не е в пари, а в книги. По-точно в цяла една книжарница – книжарницата „Имало една страница“, където Хали често се отбива, когато гостува на сестра си и майка си. Старият собственик Робърт Пейдж иска да се оттегли, но традицията повелява книжарницата да не се продава и да не се наследява, а да бъде подарена на следващия, който да остави своя отпечатък върху и в нея.

Ето го! Моментът, в който целият възможен късмет се излива върху Хали, сбъдвайки най-невероятната ѝ фантазия – да има своя книжарница. Така де, кой от нас не е мечтал поне веднъж да има собствена книжарничка или библиотека, в която да прекарва дни, че и нощи! На някои обаче мечтите им се сбъдват.

Но конкретно тази мечта идва, освен със златната рибка Хийтклиф Четвърти, и с всички скрити подводни камъни, на които един книжар може да се натъкне. Затъващ бизнес, прашни стелажи, хаос сред наличностите в книжарницата, непонятно счетоводство, работа като за построяването на още една египетска пирамида, намаляващи продажби… и задължителната безскрупулна бизнес-акула, дебнеща жертви като „Имало една страница“, за да ги погълне и заличи. Строителният предприемач Дрейк Фарър е първият, който влиза в книжарницата, може би само за да покаже на Хали с какво ще се налага да се бори занапред и да я подготви за битката.

Но пък после влиза художникът Димитри, който явно е тук, за да ѝ покаже за какво си струва да се бори, освен разбира се за мечтата си и за любимите книги. Димитри с неговата тъжна история, се оказва винаги някъде наоколо в точния момент, независимо дали се налага някой клиент да бъде обслужен или да се направи привличаща вниманието витрина за реклама. Наоколо е дори когато леко лудата майка на Хали се появява с налудничавата си амбиция сега и веднага да го ожени за дъщеря си.

Скоро след запознанството си обаче Хали и Димитри попадат на загадка, докато се опитват да вкарат ред в хаоса по стелажите – цяла малка вселена от любовни послания, скрити между страниците на книгите. Книги втора ръка, които старият Робърт е купувал бог знае откъде, за да поддържа бизнеса жив, но с тях в „Имало една страница“ са попаднали и съдбите на незнаен брой влюбени, разлюбени, търсещи, намерили и намерени или може би изгубили и изгубени хора. И двамата решават да тръгнат по следите на онези, които някога са получили или подарили всяка от книгите с посланията. Не за друго, а за да видят дали книгите са по-добри проводници на любовта от останалите места, на които хората имат навик да я търсят. Дали истинската, романтичната любов е възможна само в книгите, както твърди майката на Хали, или е постижима и в реалния живот, ако имаш търпението и вярата да я дочакаш.

„Малката книжарничка на любовните истории“ е роман именно за любовта и книгите, за любовта към книгите и за книгите, разказващи за любов. Има учудващо много за правилата за ръководене на книжарница, но и много хумор.

А авторката Джейми Адмънс донякъде прилича на своята героиня. Тя е съвсем обикновено 36-годишно момиче от Уелс с малко сложно за изписване име (в оригинал), което обича да пише, да гледа филми на ужасите (май само по това се различава от своята Хали) и да пие чай, въпреки че сериозно обмисля дали да не се омъжи за кафе машината си. Обича да пее песни от мюзикъли, макар – както сама твърди – да има глас на умираща хиена. Мрази паяци, горещини и чипс със сирене и лук. Пристрастена е към една от социалните мрежи и към ботушите. И като всеки книжен плъх, никога няма време да прочете всичко, което ѝ се иска.

Не сме ли всички така всъщност?