В менюто - детективи алангле

 

В менюто на Ели Маринкева - детективи алангле - БНР Радио Видин

Младен Младенов, подобно на много други хора, не иска кой знае какво в този живот. Даже почти нищо не иска, освен да го оставят на мира да си чете философските трудове на Сартр и Кант, евентуално криминалните класики на Чандлър и Хамет. Според родителите му обаче един Младенов не може да си позволи да лентяйства, поради което се налага да започне работа или ще бъде най-позорно изритан от вкъщи. И понеже Младенови не са кои да е и много държат на високите стандарти, работата няма как да е нищо по-малко от академик по нещо си като татко му и дядо му например.

Но Младен Младенов има други планове за бъдещето си, малко или много подчинени на вроденото му отвращение към всякакъв род работа, освен философията и четенето на криминални романи, или с други думи на мързела му. Затова решава да стане частен детектив. София има огромна нужда от поне един Филип Марлоу. Младенови пък имат нужда наследникът им да се захване с нещо, което да покаже, че вече е зрял и отговорен мъж. А въпросният наследник, а именно нашият главен герой, има нужда родителите му да спрат да очакват твърде много от него. Всъщност най-добре би било да спрат да очакват каквото и да било, но максимализмът не е популярно течение във философията! Бившето му гадже, леко екстравагантната и вбесяващо устата Мирела, има нужда от работа. Ето как се ражда детективска агенция „Младенов & Со” с идеята Младен никога да не върши нищо по-сериозно от това от време на време да търси офейкали от дома си тийнейджъри, да следи неверни съпрузи и да връща изгубени кучета при собствениците им. Младенов младши получава така мечтаното спокойствие и щедра издръжка от майка си, Мирела получава съмнително престижния според нея пост на секретарка и животът става почти съвършен.

Младен е наясно със себе си (макар Мирела доста злобно да твърди, че е далеч по-наясно от него в това отношение и никак не е очарована), но няма нищо против от време на време, когато му втръсне от философия, да помечтае как в офиса, точно като в роман на Реймънд Чандлър, влиза зашеметяваща блондинка, която…

Е, както често се случва, Съдбата решава да му напомни защо е добре да внимава човек какво си пожелава. Защото в офиса влиза малко наивната, но иначе впечатляваща блондинка Вили, която има деликатен проблем за решаване. Сгодена е за богаташки наследник, син на бившия ѝ шеф, но е изнудвана. И въпреки че на теория е решен да не допусне да бъде въвлечен в нищо, Младен Младенов на практика се озовава насред полуразтопената от жега София в преследване на дразнещо неталантлив художник, а благодарение на Мирела компания му правят двама пънкари и една кандидат-мутра. Плюс подпийнал адвокат, поредната красавица, която има какво да крие, но и много да споделя, един дипломат на висок пост, мама Младенова, изживяваща се като дизайнер, вуйна Офелия, обременена с всичките ѝ пристрастия към класическата литература, двама избирателно глухи възрастни мъже и кой ли още не. Сякаш за разнообразие, блондинката Вили, накиснала новоизлюпения детектив, а и всички останали, в цялата тази каша, взема, че умира, за да се появи на сцената войнстващата… абе направо стряскаща с размерите и устрема си полицайка Христова, която не е никак сигурна дали харесва нашия детектив достатъчно, за да не го арестува, или предпочита да го вкара в затвора доживот, все едно за какво. Ей така, понеже останалата пъстра менажерия дотогава не е достатъчно разнообразна.

Въобще… нещата някак си не са точно както си ги представя човек, докато чете криминалните класици. Вместо преследвания с мощни автомобили – раздрънканата „Лада” на Коцето, защото в старата „Вектра” няма бензин. Вместо супер екип от професионалисти – бившата, двама пънкари и сто и двайсет килограмовата грамада Влака. Вместо да дебнеш престъпници иззад чаша марково уиски в нощен клуб, седиш в продъненото кресло на вуйна си с филия сух хляб и крещиш по вуйчо си, който нищо не чува, но много държи да те разпитва подробно за всякакви глупости. Вместо да събереш всички заподозрени в офиса си и в драматичен монолог да изобличиш виновника, седиш безпомощно и гледаш как същите тия заподозрени и екипа ти са на ръба на ръкопашен бой като в долнопробна кръчма, и на никого не му пука за теб, но всички те заплашват със съд.

Всичко това се случва в романа „Детективи алангле” на Ели Маринкева. Това всъщност е и нейния дебют като писател. Една криминална история, не точно в духа на Чандлър, Чейс и Кристи, с един главен герой, не точно умен и дързък като Филип Марлоу и Еркюл Поаро, нищо, че е дипломиран философ. Но не се тревожете! Историята има своя задължителен щастлив край. Е, може би не и за виновните.