Със сигурност сте чували за редица награди, които биват
връчвани, за да отличат особени заслуги в една или друга област – от спорта през
различните науки та до литературата и изкуствата. Но може би не сте чували за
една малко по-особена награда, която никой не би искал да получи, а в същото
време лауреатите ѝ се множат почти ежедневно.
Става дума за Наградите Дарвин.
Не бързайте, ако сте по-амбициозни или ви води
състезателния дух! Тази награда точно със сигурност не искате да я печелите,
още повече, че в повечето случаи тя се връчва посмъртно, освен ако не проявите
особена старателност и впечатляваща изобретателност, с която да впечатлите
„журито“! А дисциплината е само една – самоунищожението. Но не какво да е.
Всъщност наградите Дарвин се раждат като шеговит списък в
Станфордския университет вероятно през 1985 г. или поне от тогава датират
най-старите записи за тях. През 1993 г. биологът Уенди Норткът, праща въпросния
списък на свои приятели, попълвайки го периодично. След време усеща потенциала
в идеята и създава едноименния сайт, който моментално добива огромна
популярност, а през 2000 г. започва и издаването на поредица от книги, в които
описва изумителните истории на „печелившите“ в тази колкото комична, толкова и
трагична класация.
Както пише самата Уенди Норткът, някои хора умират кротко
в леглата си, но към други съдбата не е така благосклонна. До момента
поредицата наброява девет книги, като първата от тях има своя превод и на
български език.
Всъщност първоначалната концепция за Дарвин Наградите
Уенди Норткът чува за пръв път от ексцентричния си братовчед – философа Иън,
който по-късно дори създава и регистрира своя собствена религия с единствената
цел да не си бръсне брадата, докато работи в една пицария.
Според краткото описание, наградите Дарвин се присъждат
на хора, допринесли по някакъв уникален, впечатляващ и най-вече смайващо глупав
начин за прочистването на генофонда на човечеството с нелепите хрумвания, с
които предизвикват собствената си смърт или сериозни наранявания. Освен това от
книгите става ясно, че здравият разум не е чак толкова широко разпространено
човешко качество, колкото си мислим или ни се иска да си мислим. Някои хора до
такава степен са лишени от него и от дори най-елементарни инстинкти за само
съхранение, че сякаш само по случайност успяват да достигнат до някаква
по-зряла възраст, преди да лишат света от присъствието си и то неизменно по абсурден,
посвоему гениален начин, който никога, при никакви обстоятелства не би хрумнал
на обикновения човек.
За да сме наясно, нека ви дам няколко примера!
Сред носителите на наградите Дарвин е човек, който решава,
че ще е много забавно да закачи на колата си ракетен двигател и да я подкара по
магистралите на американския щат Аризона.
Също и друг, който, докато се опитвал да извади от
автомат за газирани напитки едно кенче без пари, бил премазан от същия този
автомат.
Трети почти успява да се самовзриви, палейки цигара до
недобре обезопасена бутилка с пропан.
Четвърти в опит да свали няколко килограма, решил, че
няма проблем в обедната си почивка да тича по поточната линия, захранваща с
въглища пещите на една електроцентрала. Предполагам, не е необходимо да
споменавам резултата.
На трима приятели пък им хрумва странната и очевидно
глупава идея да вдигнат градуса на домашния купон, като започнат да си играят,
подхвърляйки си под масата 25-годишна невзривена противотанкова мина.
Предполагам, добивате представа за какви отличия говорим.
Има, разбира се, и почетни лауреати на наградите –
такива, които са оцелели, но определено не благодарение на себе си, и на
всичкото отгоре повечето от тях дори са запазили репродуктивните си
способности. Като например Лари Уолтърс, който през юли 1982-а се издига на
почти 5 000 метра височина, завързан върху градински стол и китка увеселителни
балони, пълни с хелий. Оцелява, но в последствие е глобен за нарушаване на
въздушното пространство и създаване на предпоставки за инциденти със самолети.
Или двама крадци, които през 2001 г. решават, че ще се опитат да оберат дома на
футболиста Дънкан Фъргюсън. Само че Фъргюсън е пословичен с агресията си на
терена и извън него и вече има зад гърба си четири присъди за нападение, заради
които е лежал половин година в затвора. Е, двамата оцеляват от срещата, което е
що-годе добре.
Много от историите, които Уенди Норткът събира през
годините в своя сайт, могат да минат и за градски легенди, други получават
своето потвърждение по един или друг начин, трети се оказват пълна измислица.
Поредицата „Наградите Дарвин“ всъщност е една от малкото,
стартирали от един неочаквано успешен интернет-проект и стигнали дори до
филмова адаптация. Единственият проблем с нея може би възниква, когато
осъзнаете, че зад историите, на които се смеете с глас, стоят всъщност съдбите
на истински хора, мнозина от които са получили възможност за неочаквана и малко
прекалено ранна среща със Създателя. Едно странно, но очевидно успешно
съчетание между хумор, ужаси и разкази с неочакван или не чак толкова неочакван
край.
Най-общо, поредицата може да мине за подробен списък на
нещата, които не бива да правите, ако ви се живее, и на ситуациите, в които
наистина е жизнено важно да проявите здрав разум, дори когато нещо ви се струва
потенциално много добра идея. Например…
Не яжте златните рибки от аквариума, колкото и да сте
гладни!
Не си играйте с невзривени противопехотни мини!
Не скачайте от самолет със саморъчно направен парашут,
още по-малко пък с граната в ръка!
Не хитрейте на концерт на Металика – купете си билет, за
да не осъмнете в някой съседен строителен ров, полужив и гол, с пикап на
главата!
Не правете обедния си джогинг пред пещта на
електроцентрала!
Не купонясвайте по време на тропически ураган, убедени в
собственото си безсмъртие!
Не карайте кола с ракетен двигател! Всъщност не карайте
нищо с ракетен двигател, освен евентуално ракета!
Не пъхайте никакви части от тялото си в инструменти с режещи
части или на места, където тече електрически ток!
И, за бога, оставете колесара на брега, когато искате да си направите разходка с лодка из езерото!
Няма коментари:
Публикуване на коментар