„Ало, ало! – Военните дневници на Рене Артоа“

 

Мястото е малкото френско градче Нувийон, някъде в Нормандия. Годината – 1941. Размирно време. Нацистите вече са на местна почва и на всичкото отгоре се чувстват добре далеч от фронтовата линия и опасностите на бойното поле.

Да надникнем заедно във военните дневници на един невероятен герой на тайната френска съпротива, за когото няма да прочетете в нито един учебник по история! Те описват ужасите из задните линии по време на Втората световна война по начин, по който няма да ги видите описана никъде. Комично до сълзи, но също толкова правдиво може би, защото какво е животът, ако не е една безкрайна трагикомедия, в която всички ние сме главни действащи лица. Джон Хейзелдън, авторът на „Ало, ало! – Военните дневници на Рене Артоа“ успява да пресъздаде войната по един пародиен, почти безумен начин, каквато би била самата тя, ако последствията от нея не бяха толкова страшни. Една лудост, в която обикновения човек трябва да оцелее без оглед на средствата и начините.

Е, обикновения човек в случая е Рене Артоа. Не че го е искал… Всъщност, подобно на всеки, той няма нищо против да е и малко по-необикновен, да му се възхищават, да е нечий герой… но, ако е възможно, да не е на цената на живота му все пак. По възможност, да не е и на цената на ресторанта му…

Рене и жена му Едит са собственици на местния ресторант „При Рене“ и нямат кой знае какви грижи, докато не се озовават насред борбата на тайната френска съпротива против окупаторите. Като влиятелен местен бизнесмен, Рене успява някак си да балансира нещата, задоволявайки според възможностите си желанията на всички. И на разквартируваните в градчето германци, и на италианците, които се мотаят безцелно и безполезно наоколо, и на жена си, и на тъща си, на която с удоволствие би спестил мъките от живота на легло в таванската стая, ако не беше подсъдно, и на двете засукани сервитьорки Ивет и Мими, и на съпротивата, доколкото е възможно без да се замесва. Ако зависеше от него, Мими и Ивет щяха да са на първо място в списъка, но времената са тежки, немците са подозрителни към всичко, а Едит – още повече.

Поради характерната за Рене склонност да се раздава, неусетно съпротивата, случайно или не състояща се основно от млади и в мнозинството си красиви жени, го припознава за свой герой, готов да жертва себе си, ако не ресторанта си, за Франция. И животът на Рене се превръща в едно непрестанно дебнене. Къде да скрие това или онова момиче, тази или онази емоционално нестабилна дама от съпротивата, двама закъсали британски летци?... Как да задоволи смущаващите претенции на местната дамска клетка на съпротивата, които твърде бързо от общополезни стават доста лични? Как да не допусне да бъде разстрелян, задето крие открадната картина за милиони в мазето си, британски летци в кокошарника на жена си и тайна радиостанция на тавана под леглото на полуглухата си тъща, която, ако зависеше от него… Все едно! Не на последно място как да се отърве от нежните домогвания на лейтенант Хуберт Грубер без да се налага да умре или да направи нещо още по-смущаващо… Въобще потенциалните заплахи за живота и честта му изведнъж започват да се умножават в геометрична прогресия, докато той просто иска да го оставят на спокойствие да се наслаждава на храната, виното и жените наоколо.

Междувременно всички – и германци, и французи – търсят една мистериозно изчезнала картина, озовала се в ръцете на местния комендант полковник фон Щрьом. После в тези на Рене. После и при съпротивата. После… Ох, както и да е. Който я притежава, е късметлия с инвестиция за милиони, но – както всички знаем – късметът е доста палава птичка и прескача от рамо на рамо. Голямата война остава на заден план за сметка на локалната за притежаването на безценната картина и няколко други ценни предмета.

А някъде наоколо зловещото Гестапо в лицето на хер Ото Флик, кръщелник на самия Хайнрих Химлер, дебне. Дебне свои и чужди, от време на време дебне отблиз Хелга – красивата секретарка на полковник фон Щрьом. Много отблизо! Не че Хелга има нещо против, пък и да има, това все пак е Гестапо… Всъщност в Нувийон няма кой знае какви забавления за жена като нея.

На фона на всичко това Рене е принуден да участва в безумните планове на Мишел, водачката на местната съпротива, за спасяването на двамата британски летци, свалени над Франция и по волята на злощастна съдба принудени да се крият в кокошарника на Едит. Планове, неизменно провалящи се с гръм и трясък, от време на време с по някой куршум или експлозия, разбира се, докато накрая самите летци вече не са сигурни дали в ръцете на немците няма да са в по-голяма безопасност. Но с Мишел не се спори, не само защото не обича да повтаря, а и защото в известен смисъл може да е не по-малко опасна от немските окупатори, че дори и повече. И за да е пълна картинката, на сцената се появява и лидерката на местната комунистическа съпротива, бивша голяма любов на Рене от детството и бивша звероукротителка мадмоазел Денис Ларок, която хич не успява, а и няма желание да излезе от старото си амплоа. И това нямаше да е толкова обезпокоително, ако сега не бе възприела за своя лична мисия да укроти звяра у Рене.

Въобще животът на Рене Артоа е всичко друго, но не и скучен. Той самият някога е мечтал за военна кариера и геройства, но днес вече е помъдрял и с помощта на виното и жените е разбрал, че човек всъщност не бива да настоява всяка негова мечта да става реалност, особено когато мечтата ти може да ти струва живота или ресторанта.