Романът „Арабска тъга” на видинчанката Мариана Василева
връща читателя към една поредица от събития, отразили се противоречиво не само
върху политическия и обществен живот в България, но и в световен мащаб. От
друга страна тези събития белязаха не една и две чисто човешки, лични съдби, а
за това не е ставало дума много често извън историите на основните действащи
лица в станалото тогава. Става дума за прословутия Либийски процес срещу нашите
медицински сестри. Една страница от съвременната ни история, която беляза
завинаги не само медицинските сестри, замесени в скандала, но и хиляди други,
чиито имена не знаем, но те са били там и са усетили пряко отзвука на станалото
върху себе си.
Главната героиня на романа попада в Либия именно по
времето, когато избухва т.нар. СПИН-скандал и това я превръща в заложник на
ставащото. Тя се озовава в ситуация, в която животът и съдбата ѝ са в ръцете на либийския Аллах и на хора, с които сякаш принадлежат на две различни Вселени.
В предговора към книгата редакторът Румяна Пелова
отбелязва, че историята, която ще прочетем, е истинска, само името на героинята
е променено, но то не е и толкова важно, защото от първите страници става ясно,
че това може да е всеки от нас. Страховете на главната героиня са всъщност
нашите ежедневни страхове. Работата, близките, парите, които никога не
достигат, колкото и да ги планираш и разпределяш, притесненията, терзанията,
неудовлетвореността, скритите малки тайни, с които не искаме да тревожим онези,
които обичаме, а в същото време самите ние не намираме начин да се справим с
тях, усещането за бавно задушаване, за потъване, за безнадеждност и липса на
изход, за пропадане… Желанието да избягаш поне за малко…
И в желанието си да избяга от всичко това, една жена
взема импулсивно решение – да замине за Либия, откъдето да осигури семейството
си. Въпреки разкъсващата мъка при мисълта да е далеч от децата си, въпреки
тъгата, че трябва да остави тук родителите си и съпруга си… Въпреки всичко
това, тя тръгва с надежда. С наивното очакване за арабска приказка, екзотика,
приключение, успех…
Тръгва, за да се озове сама в една враждебна страна
насред ужасяващ дипломатически скандал, в който никой не знае как да реагира.
Мариана Василева прекрасно е пресъздала настроенията от онзи момент, гневът на
хората от бездействието на упълномощените за преговори лица, презрението към
призивите за тиха дипломация на принципа „преклонена
главица сабя не я сече”, които в последствие така или иначе претърпяха
тотален провал, ужаса на онези наши сънародници, озовали се в капан насред
враждебна страна с напълно чужда култура, копнееща за кръвнина и манипулирана
от религиозни и политически водачи, сред ширеща се неграмотност, фанатизъм и
невежество, сред безумни практики и непонятни традиции.
Либия е мюсюлманска страна. Хората там изповядват исляма,
а думата „ислям” означава „примирение с волята на Господ, на Аллах”. В романа
на Мариана Василева привидно има много примирение – както с волята на Господ,
така и с волята на хора, които налагат собствената си воля от името на Господ. Историята
е изпълнена с моменти, в които главната героиня е принудена да се примирява с
хора и събития по-силни от нея. Но когато се вгледа човек по-дълбоко, вижда, че
всъщност примирение няма. Има търпение и тиха, но непоколебима воля – да
изчакаш, да издържиш и да използваш събитията в своя полза, в своя защита. Има
приспособяване в името на оцеляването, в името на съхранението на човека като такъв
в условия, които сякаш целят да унищожат всичко човешко. Когато си поставен в
подобна ситуация, от жизнено важно значение е да има за какво да се бориш. А
героинята в тази история има такова и това е семейството. Нейното право на
щастие.
„Арабска тъга” е роман за сблъсък. Сблъсък на култури, на
морални ценности, на светогледи. Сблъсък на светове, които от векове се опитват
да балансират някъде между взаимната поносимост и взаимното отричане. Сблъсък
между Запада и Изтока, но не като географски понятия, а като религия, норми,
ценности, приоритети. Сблъсък, в който няма печеливши, а жертвите са милиони и
те са именно хората като героинята от романа. Те са и от двете страни. Хора,
впримчени в хватката на религиозни и политически водачи, преследващи своите си
цели, амбиции и желания, но облечени в достатъчно власт, за да могат да си
играят със съдбите на цели народи като в марионетна пиеса.
Големият английски белетрист Съмърсет Моъм казва „Можеш да направиш всичко на този свят, стига да си готов за последствията.” А героинята в романа на Мариана Василева очевидно е готова, макар самата тя като че ли в нито един миг да не се чувства така. И вероятно точно по това всеки от нас може да открие прилика с нея. Защото никой не е наясно колко готов е всъщност за последствията от собствените си решения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар