Сред вечните ледове на пермафроста нещо все още е живо и дебне

 

През 2020 г. едно сравнително ново явление за българския литературен пазар доби популярност благодарение на младия писател Васил Попов. Тогава една от най-големите стрийминг компании за аудио и електрони книги обяви конкурс за пилотен епизод на аудиосериал и финалистът в конкурса беше идеята на Васил Попов за хоръра „Мамник“. Базиран върху мотиви от българския фолклор, „Мамник“ бележи пълен успех, а малко по-късно се появява и книга по аудиосериала. И, естествено, нямаше как да остане изолирано явление, така че през 2023 г. съвсем логично се стигна и до появата на втория сериал и роман на Васил Попов – „Пермафрост“, за който ще поговорим днес.

Както се очаква, и „Пермафрост“ е хорър, който подобно на филм на великия Хичкок държи читателя в напрежение от самото начало до последните страници. Оказва се, че официалната наука много добре се вписва в една история на ужасите с елементи на фентъзи.

От него обаче, докато ви побиват ледени тръпки от ужас, ще научите и много за природата на Антарктида, за ледниците, пингвините, климата, хидрологията. Може би сте чували, че това е най-слабо познатия континент, което поражда и редица теории, в това число такива, според които той е истински портал към други, непознати светове. Защо например голяма част от хората, които отиват там, казват, че са сънували свои починали близки?... Ще научите освен това за живота на полярните изследователи, за миналото на Земята и евентуалното ѝ бъдеще може би, защото Антарктида крие много отговори, замръзнали дълбоко под ледовете ѝ преди хиляди години, но все още живи.

А днес ледовете се пропукват и понякога дори кървят.

Един от главните герои е геологът Кузман Стоев, който тръгва към ледения континент в търсене на обяснение за изчезването на своя брат близнак Андрей. По пътя намира обаче екзотичната Нереа Калдерон – капитан на кораба „Карпух“, с който трябва да се придвижи до земята на вечния лед и потомка на древните племена яган и селкнам. Наследила и кръвта им, и вярата им, колкото и да не ѝ се иска да си го признае понякога, особено що се отнася до вярата, Нереа и нейният „Карпух“ се оказват единствения вариант на Кузман да достигне до Антарктида. Там вече е сестра му Ралица, която е част от екипа български полярници в базата „Св. Климент Охридски“. Тя търси пингвини. Намира обаче загадка след загадка и това нямаше да е проблем, ако загадките на Антарктида не убиваха. А тези, на които Ралица и останалите от екипа се натъкват по земя, лед и вода, убиват и то по ужасяващ начин, какъвто човешкият ум не може да проумее и приеме, още по-малко пък да спре.

Романът „Пермафрост“ е чудесна причина да се замислим – къде точно свършва свръхестественото и необяснимото и започва науката? Възможно ли е да са различни проявления на едно и също? Не е ли била съвсем доскоро магия същата тази наука, която днес децата ни изучават в часовете по биология, химия и физика?

Също така можем да се запитаме дали е възможно и как точно българският фолклор да намери допирни точки с този на племената от Огнена земя, а и с този на други народи, отдалечени на хиляди километри един от друг понякога, но наследили странно подобни ритуали и легенди. И къде във всичко това е мястото на науката.

Васил Попов обича да представя себе просто като еколог по образование, без да навлиза в подробности. Както знаем обаче, дяволът е в подробностите, а те разказват, че авторът на най-нашумелите съвременни български хоръри в продължение на няколко години е част от екипа на National Geographic, където негови снимки са основна част от проекта Explore Bulgaria, а тези негови знания и умения намират своето място в произведенията му.

Той обаче не се занимава само с екология – Васил Попов е и сценарист, и писател, при това писател, който определено умее да печели читатели. Автор е на три книги, по две от които има и аудиосериали.