На кого не му се е искало поне веднъж да се изгуби нарочно?

 

Има особено очарование в малките места. „Там, където никой не спира“, както казва младият режисьор Крис Захариев в самото начало на филма си „Да се изгубиш нарочно“. Където са останали десет баби и общо взето дори Господ сякаш не се сеща да погледне нататък. Затова в последното си лято като тийнейджър той и двама негови приятели – бъдещият оператор и парамедик Атанас Шипков и бъдещият актьор Ясен Атанасов – решават, че преди да се превърнат във вечно заети възрастни, като за последно ще се изгубят в България и най-забутаните ѝ кътчета. Онази България, за която не са чували, защото почти никой не знае. Ще се изгубят нарочно! Защото България го заслужава. И те я заслужват. Трябва само да се срещнат, а това няма как да се случи по строен план и на оживено място.

Разбира се, няма как да се изгубиш с влак или автобус, със самолет пък съвсем. Трябва ти автомобил! По възможност такъв, който няма да ти е жал също да изгубиш, не само защото и без това пари за нещо по-ново няма. Така че защо пък да не е една синя лада, навършила пълнолетие още преди демокрацията у нас? Или бяла.

„Да се изгубиш нарочно“ е един от най-свежите проекти в интернет в България през последните години. Започнал като идея за видео пътепис, той скоро се превръща в истински филм, а по-късно и в книга. Всъщност в нещо повече. Превръща се в нещо като фотоалбум, дневник, пътепис, обяснение в любов към България, която е встрани от туристическите маршрути, от големите пътни артерии, от бързеите на съвремието. Превръща се в приключение колкото за тялото, още повече за ума и сърцето.

Той е дързък, наивен и смел точно като младеж, който току-що е взел решение да тръгне нанякъде. Накъде? Няма значение, естествено – важното е да се върви. С кого? Ето това вече е от значение. Такива пътувания не можеш да ги започнеш с когото и да е. Трябва да е някой от твоята кръвна група. Някой, който говори на твоя език, диша в твоя ритъм. Грабвате няколко чифта чорапи, бельо, дънки и тениска и скачате в старата небесносиня лада. После в бялата. После и в старото татково БМВ. И имате само няколко прости правила за спазване:

-              никакви GPS-и

-              никакви хотели

-              никакви магистрали

-              никакви градове, ако е възможно

Звучи по-трудно, отколкото се оказва. Всъщност най-трудното е да се осмелиш. А да се осмелиш на нещо подобно в технологичния ХХI век си иска особен вид кураж, присъщ само на младите не толкова по години, колкото по дух, които все още не са се превърнали в свръхнатоварени „нехора“, тоест възрастни.

Когато започнеш да спазваш трите простички правила на Крис, Ясен и Стас, вече става не просто лесно, а истинско удоволствие да се изгубиш „нарочно“. Както се досещате, по време на това тяхно пътуване всичко, което може да се обърка, се обърква. Иначе за какво би им било!

Можеш например да се изгубиш по улиците на село, в което е невъзможно да се изгубиш, за да срещнеш един гостоприемен пчелар и да опиташ от едно истинско национално богатство – розови домати, току-що откъснати от двора на деветдесетгодишната му баба. Можеш да заспиш под звуците на щурците и да се събудиш под тези на стадо овце. Да се научиш да доиш крава. Да си изгубиш предния зъб дни преди изпита в НАТФИЗ. Да разбереш, че си потомък на най-добрия футболист на село Карапелит. Да спиш в къщите на непознати баби или под звездите, докато затискаш с раницата си палатката да не отлети с вятъра.

Е, можеш и да разбираш колко капризна може да е една стара кола. Тоест това със сигурност ще го разбереш на едно такова пътешествие. Абе накратко, както и да си го представяте, няма да е така.

Крис Захариев е познат на интернет обществото благодарение на влоговете си и канала си в YouTube. Със своите над 75 000 последователи той е едно от най-разпознаваемите и интересни лица на младите хора у нас. През 2018 г. БНР и БНТ му връчват престижната награда „Будител на годината“ именно за уеб сериала „Да се изгубиш нарочно“, а през следващата – 2019 г. – получава и приза „Най-изявена млада личност в България“. Младежите, пък и техните родители, обичат да надничат в живота му, защото там винаги нещо се случва. А ако нищо не се случва, Крис просто взема нещата в свои ръце.