Верчето, Надежда и Любов... и Красимира Кубарелова

 

Ако и на вас ви идва в повече ежедневието, стреса, динамиката, знайте, че не сте единствени. Ако се чувствате като хамстер в колело, в което препускате и препускате, а сякаш не мърдате и на милиметър, то вие сте типичен представител на съвременния човек. Животът ни е пълен със задължения, цели, срокове, в необходимост да се доказваме. Преследваме житейски и професионални постижения, които дори не сме сигурни искаме ли ги или обществото ни внушава, че трябва да искаме. А с напредването на годините вместо спокойствие, у себе си все по-често откриваме едно неясно и нарастващо усещане за пропуснати моменти.

Пропуснали сме да направим хиляди неща, да вкусим хиляди малки удоволствия, хиляди възможности да бъдем щастливи и удовлетворени. Заслушваме се все по-често в призивите да излезем от зоната си на комфорт, особено когато сме приели за такава рутината, сивотата, машиналното живеене ден за ден. Тичането след задължения, в което се крием от собствените си несбъднати копнежи и неосъществени мечти, започва да натежава все повече.

Но колко от нас имат смелостта наистина да го направят? Колко от нас имат волята да признаят, че са пропуснали куп неща в живота си, които с годините ни липсват все повече? И колко се осмеляват в крайна сметка да посегнат към тях и към собственото си усещане за щастие? Колко избират себе си?

Романът „Верчето, Надежда и Любов“ – четвърти на варненската журналистка и писателка Красимира Кубарелова, разказва именно за хора, на които сивотата, рутината, измамния комфорт на удобното ежедневие са им дошли в повече. Омръзнало им е да живеят според чуждите очаквания, за чуждите нужди, но все още чакат онова малко камъче, което ще преобърне нещата из основи, защото сами нямат нито желание, нито сили да го направят. Но те са хора, на които им се случват хубави неща, както казва самата авторка, когато съдбата решава да им помогне мъничко. Например с едно неочаквано наследство.

Когато Верчето – с нищо неотличаваща се счетоводителка и неосъществена поетеса – изненадващо наследява 200-годишна къща някъде в Еленския Балкан, първата ѝ мисъл е, че е станала грешка или някой се опитва да я измами. То какво друго да си помисли човек? Но ето – къщата е там и чака. Чака някой да заеме мястото на Любов, старата приятелка на Надежда – майката на Вера. Някой да внесе своята душа и своя цвят и аромат в нея. Чака точно Верчето, която пристига с малката си кола, една чанта багаж и цяла планина от колебания.

И Верчето пристига, само за да установи, че понякога отговорите, които търсиш, са някъде там назад, във времето, което си пропуснал и в местата, които си напуснал, толкова отдавна, че дори не помниш кога. Пристига, за да чуе гласът на Балкана и да открие, че го разбира. Че познава цветовете на планината, ароматите и звуците ѝ, дори вкуса ѝ.

Безкрайно топъл и по женски уютен, романът „Верчето, Надежда и Любов“ идва десет години след предишния и разказва история, която може да се случи на всеки. История за изгубените корени и усещането за безсмислие и за пътя обратно. За прошката и вярата. За страха и умората. За любовта, желанието за щастие, стремежът към хармония и правото да ги имаме. За семейството. И за три жени, свързани с по-особена пъпна връв.

Романът разказва и за осиновяването, за осиновените и за това колко грешно е човек да съди прибързано, да слага под общ знаменател. За смели жени, които нямат представа колко са смели, и за онези покрай тях, които изпробват смелостта им и я поставят на изпитания.

Както и предишните романи на Красимира Кубарелова, въпреки сериозните теми, които засяга, и този е изпълнен с неподражаем хумор и чувство за самоирония. Смехът, макар и леко горчив на моменти, е основната черта на нейните героини и запазена марка на варненската писателка, призната за явление в българската литература. За своите романи тя казва, че съвсем умишлено са написани така, че да оставят сладка следа, а заглавията им са като рецепти от стара готварска книга – „Стари шлагери и крем брюле“, за който вече сме говорили в ефира на Радио Видин, „Кръстина и райските ябълки“, „Розов храст и сладко от смокини“ и последната – „Верчето, Надежда и Любов“. Все романи, към които да посегнеш, когато имаш нужда от нещо топло с аромат на дюли.