Малко са авторите,
които успяват да създадат по-изкривени, неприятни и в същото време така
възхитително забавни герои от американската писателка Саманта Даунинг. В
романът ѝ „За ваше собствено добро“ такъв
герой е Теди Кръчър – преподавател по литература и учител на годината в
елитната академия „Белмонт“.
Академия „Белмонт“
винаги се е гордяла със своите възпитаници, които по правило след завършването
си влизат в най-престижните университети по света, но никой в академията не е
по-отдаден на тази нейна мисия от Теди Кръчър. Той е харизматичен по един малко
зловещ начин, интелигентен, дори забавен на моменти антигерой, към когото
читателят просто няма как да не усети и мъничко симпатия, а защо не и
съчувствие. Теди знае какво е да тръгнеш от нищото и да се бориш със зъби и
нокти за място сред онези, които по рождение, а не по заслуги, получават най-доброто.
Никой не е осъзнал по-ясно от него, че, за да стане светът малко по-добро място
за всички, има много повече от доброто образование, за което училището трябва
да се погрижи.
ТОЙ трябва да се погрижи!
Теди е от учителите,
които искрено вярват, че са наясно кое е най-добро за неговите ученици. Знае
кой какво обича, кой колко се старае, кой колко арогантен може да бъде от
поверените му богати наследници. В състояние е да предвиди всяко тяхно действие,
дума, скрит мотив и е решен да ги направи добри хора с цената на всичко. Всичко
е оправдано в името на бъдещето на тези разглезени галеници на съдбата, а
единственото, което Теди иска в замяна, е досадните му колеги и обсебващите
родители да стоят настрани. Никой не е отдаден на учениците повече от него. И
никой не е по-опасен от него, защото освен учител на годината, както вероятно
се досещате, Теди всъщност е и пълен психопат. Но какво да се прави –
съвършенството иска жертви и понякога те са човешки.
Високите резултати не
само в учебния процес, но и в изграждането на младежите като личности, струват скъпо,
но Теди Кръчър е убеден, че цената е оправдана, дори и ако в нея влиза нечия
смърт. Например тази на Ингрид Рос – майка на една от ученичките в „Белмонт“.
Добре де, може би не го мисли така в началото, но когато Ингрид внезапно умира по
време на едно от училищните събития, той не е особено съкрушен. Вярва, че станалото
може само да бъде от полза и за училището, и за дъщерята на Ингрид – Кортни. Според
него всички имат нужда от едно такова разтърсване, поне докато Кортни изненадващо
не се озовава в ареста с обвинение, че е убила собствената си майка. Полицията
е убедена, че е хванала виновника, но Теди Кръчър е наясно, че въобще не е
така.
И не само той. „Белмонт“
е приютил много повече тайни и техните приносители, отколкото си е представял който
и да било от обитателите му. Въпрос на време е цялата натрупвана мръсотия да
започне да изплува.
Когато Кортни се
оказва с обвинение, се налага Теди да се погрижи за ученичката си, защото
очевидно никой друг не може или не иска. Кортни трябва да получи своя шанс и
Теди е готов на всичко, за да ѝ го даде. Така е справедливо. И той
го прави. А из коридорите на елитното училище започват да умират още хора.
„За ваше собствено
добро“ не е типичното криминале. Престъпникът от самото начало е ясен. Всъщност
ясни са всички престъпници. Остава неизвестно само кой от тях е успял да
изпревари другите, как, кога и защо, а залогът е съдбата на Зак Уорд и Кортни
Рос – двама от най-обещаващите ученици в академията. Двама от онези, които Теди
Кръчър иска да научи на смирение преди да са се превърнали в арогантни
самозабравили се богаташи като родителите си. А Зак и Кортни просто искат поне
за малко да бъдат оставени на мира от взискателните си родители и полуделите от
амбиция учители.
Саманта Даунинг няма
сериозно намерение да се занимава с писане, докато неин приятел не изпраща ръкописа ѝ
на психологическия трилър „Моята прекрасна съпруга“ на един редактор. Романът е
отпечатан и почти веднага става един от хитовете на Sunday
Times, а Саманта влиза
в списъка от автори на бестселъри на USA Today. Днес той вече е преведен на над
тридесет езика и е подписан договор за филмовата му адаптация.
„За ваше собствено
добро“ е третия ѝ роман и за него тя твърди, че е
базиран на нейния собствен опит от училище. Натискът да се приспособиш към
обществото в училището, натискът да учиш до умопомрачение, за да имаш възможно
най-блестящото бъдеще, очакванията, отговорността, усещането, че други хора
вземат решения за твоя живот… Да, гимназията може да бъде доста грубо бойно
поле. Но въпреки това може би не е зле да сте поне мъничко благодарни, че
нямате учител като Теди Кръчър.




Няма коментари:
Публикуване на коментар