Какво ни разказва "Пъстролика река" на Зорница Климентова

БНР Радио Видин

За какво друго да се говори във Видин, ако не за Реката!

Може би когато си роден на брега на Дунав, няма как да не се чувстваш част от нея. Да я откриваш навсякъде около себе си и дори в себе си, всеки ден и да усещаш всички нейни проявления. Защото реката никога не е просто воден поток, не е просто естествено природно явление, което минава през живота ти по волята на случайността. Тя никога не е случайна, нито ти си случаен край нея! И никога не е една и съща.

Реката не просто носи живот – тя пише и помни живота от самото му раждане, защото сама го е създала и само тя може да го отнеме. И разказва за него на всеки, който има уши да чуе историите ѝ. Пази паметта за лицата и гласовете на онези, които са били преди теб, но познава и другите – които тепърва ще дойдат. Предава ги на избраните, които на свой ред се превръщат в част от нея и от нейната памет. Превръщат се в едно от нейните лица, в един от гласовете, с които говори. Тя е свидетел на миналото, но и пророк на бъдещето.

 Когато си роден на брега на реката, е нормално, дори задължително да я виждаш навсякъде, да я търсиш. Долавяш настроенията ѝ, учиш се как да я успокояваш и обичаш, така, както тя прави с теб. Развиваш слух за преданията, които разказва, за историите, които носи. Ти си неин и нямаш избор. Не я ли обикнеш и допуснеш до себе си, тя ще те отнесе и ще заличи дори спомена за теб.

Нека заедно отворим сборника с разкази „Пъстролика река“ на видинчанката Зорница Климентова и да приседнем на брега, за да погледнем във водите! Не на брега на Дунав, а на брега на Реката, която всеки от нас носи някъде в себе си. Там, през нейните пластове и лица можем да надникнем във времето от самото сътворение на света до днес, та дори и в бъдещето или поне в някое от възможните бъдещета.

Ще чуем разказа на прекрасния нощен бог Загрей за брат му Орфей, който владеел деня и чиито песни омайвали всичко живо и връщали мъртвото към живот. Ще чуем последните думи на Апостола, разкъсван между болката и любовта към България, между вярата и разочарованието, и ще видим промяната в душата на поне един от мъчителите му. Ще преследваме влюбени Змейове и ще чакаме Змеебореца да се върне от скиталчествата си. Реката помни и изповедта на един стар опълченец, изгубил своите триста юнаци, но не и желанието си да даде себе си в името на свободата, защото за какво друго да умре човек, ако не за свободата – своята и чуждата. Водите ѝ са запечатали лицата на силни жени и техните мъже с всички техни слабости, които разкриват само когато са заедно. И на едно черно пиле, което познава хората отвъд образите, които са си изградили и вижда невидимите нишки, които ги свързват, дори когато те самите вярват, че нишките отдавна са скъсани.

Но не се заблуждавайте – Реката може и да се шегува. Пак така… мъдро. Например да ви разкаже за основателите на синдиката на свободните клошари – кмета, даскала и попа – и защо синдиката май няма да го бъде.

Може и да забравя или поне да разкаже какво е да си забравил всичко, даже себе си. Представете си, че утре се събуждате без да помните кои сте, какви сте, кого сте обичали и кого сте мразили, с кого сте се скарали и защо… Забравили сте и хубавото, но и лошото. И започвате да пишете живота си отначало! Спокойно! Каквото и да сте забравили, Реката го помни и разказва за него и за вас на някой друг. Някой, за когото пък разказва на вас.

А какво става, когато се завърнат испанците? Кои са тия испанци и испанци ли са наистина? Какво имат да търсят по тоя край, дето да не го намират в оная тяхна богата и уредена Испания?...

Всеки разказ в сборника „Пъстролика река“ е послание от древността към бъдещето. Реката не просто разказва, а учи как да живееш, да обичаш,  да се бориш. И най-вече учи за какво си струва да живееш, да обичаш и да се бориш, че и да умреш, когато няма друг начин. Тя не прави компромиси, когато става дума за любов, надежда и вяра, но е най-сурова, когато трябва да те научи как да обичаш и да вярваш на себе си, да обичаш себе си и да вярваш. Да вярваш повече, отколкото си допускал че можеш.

Зорница Климентова е родена във Видин. Учител по образование, но писател по душа, тя цял живот работи в различни училища като преподавател по български език и литература. Както знаем, почти е невъзможно да работиш нещо подобно без в крайна сметка сам да се изкушиш да пишеш. И Зорница не прави изключение. „Сборникът „Пъстролика река“ е нейната четвърта книга.