"Първичен страх" на Уилям Дийл

Мартин Вейл е най-горещия адвокат в Чикаго и кошмар за всеки прокурор, срещу когото се изправи. Той е арогантен устат вундеркинд, известен с това, че след кратка кариера като държавен обвинител, е предпочел да започне да защитава високопоставени клиенти, готови да си плащат богато за услугите му. Колкото до справедливостта, според буквата на закона тя е имагинерно понятие, което се свежда до това кой ще излезе по-добре подготвен пред съдебните заседатели.

Току-що Мартин е успял да спечели дело за полицейско насилие на стойност почти осем милиона долара, заведено от предполагаемия мафиотски бос Джоуи Пинеро срещу окръга, щата и града. Осем милиона причини първенците на града и щата, пък и не само те, да изгарят от желание да го видят как се срива от пиедестала си. Ето защо при първа възможност същите го назначават за служебен защитник на обвиняем, когото Мартин просто няма как да отърве от присъда. Обвинението е желязно, доказателствата – необорими. Делото изглежда предварително решено, а провалът на дразнещия всезнайко – гарантиран. Много хора биха се радвали да видят как Мартин Вейл се проваля.

Така започва романът „Първичен страх“ на американския фотожурналист и писател Уилям Дийл, известен и на българския читател благодарение на трилърите си „Машината на Шарки“, „Хамелеон“, „Хулигани“, за който вече сме говорили, „Тай Хорс“ и други.

В „Първичен страх“ на подсъдимата скамейка е деветнадесетгодишният Аарон Стемплър, обвинен в ужасяващо престъпление. Наскоро Аарон е заловен буквално с окървавен нож в ръка над трупа на епископа на Чикаго – човек, когото всички познават като „Светеца от Лейкю Драйв“. Хората искат да видят убиеца мъртъв и по всичко изглежда, че няма сила, която да го измъкне от смъртната присъда, особено когато прокурор по делото е желязната Джейн Венабъл – един от най-трудните противници на Мартин Вейл. Двамата не се харесват по чисто професионални причини – приличат си твърде много – а всяка среща между тях в съдебната зала е като сблъсък на титани. Изглежда почти невъзможно да се намери нещо, което да се обърка за прокуратурата. Електрическият стол е повече от сигурен.

Но Мартин е в тази професия твърде отдавна и знае, че докато не се чуе последният удар на съдийското чукче, нищо не е сигурно на сто процента. Знае го и Джейн Венабъл. Тя е умна, хитра и най-вече решена да вкара всеки обвиняем зад решетките с възможно най-тежка присъда. Почти няма пропуски, а този път, знаейки срещу кого е изправена, е особено добре подготвена. Да спечели дело точно срещу Мартин Вейл за нея е въпрос на професионална чест. Тя не желае да му прости преминаването в лагера на противника и е готова да даде всичко от себе си, за да го накара да съжалява.

Междувременно кроткият заекващ Аарон упорито твърди, че отдавна има моменти, в които умът му просто изключва, и не помни да е извършил престъплението, демонстрирайки очебийно странно поведение. В тези моменти се поява зловещият Рой – неговото второ аз, което Аарон изглежда няма представа, че носи у себе си. Но дали наистина странният младеж страда от заболяване, което не позволява да носи съдебна отговорност, или просто е твърде добър актьор? На този въпрос търси отговор Мартин с помощта на психиатъра Моли Арингтън.

А дали и жертвата не е имала какво да крие? Дали няма да се окаже, че в разигралата се лудост няма невинни, а всички – живи и мъртви – са едновременно и жертви, и насилници?

Този път адвокатът на защитата има на своя страна твърде малко силни карти. Една от тях е бившият боксьор и настоящ студент по право Томи Гудман, когото той праща в родния град на обвиняемия, за да разбере колкото може повече за него. Може би там, в миналото на момчето има нещо, което може да обясни странното му поведение и в крайна сметка да разшифрова безумието, разиграло се в онази изповедалня в Чикаго.

По същото време Моли Арингтън се заема да разгадае какво се случва в ума на Аарон. Тя и Мартин знаят, че единственият начин да отърват момчето е да докажат, че действително страда от раздвоение на личността. Знаят обаче и че не искат да го оставят да се измъкне, ако симулира. Но кой може да каже със сигурност къде е истината? Дали в желанието си да спечели на всяка цена, Мартин няма да пусне по улиците на града един садистичен психопат?

С романа си „Първичен страх“ Уилям Дийл за пореден път доказва, че е изискан писател и съвършен разказвач, който няма нужда да експериментира, за да е интересен. Без да излиза от добре познатите жанрове на съдебния трилър и психотрилъра, той успява да изгради сюжет с драматични обрати, достоен и за най-претенциозния читател. Не е изненада, че през през 1996 г. по романа е заснет и едноименния филм с Ричард Гиър в ролята на Мартин Вейл, а Едуард Нортън прави своя кинодебют в ролята на Аарон Стемплър.