Клиничният психолог д-р Юки Макабе получава повече от
интересно предложение, когато с нея се свързва издател. Идеята е да напише
книга за текущ съдебен процес, в който 22-годишната студентка Канна Хиджириама
е обвинена в убийството на собствения си баща – известен художник и уважаван университетски преподавател.
Случайно или не, служебен защитник на обвиняемата е Кашо Ано – бивш състудент
на Юки и брат на нейния съпруг.
Именно странната, „твърде
красива, за да е убийца“, Канна Хиджириама и тайните ѝ, скрити дълбоко не само от
околните, но сякаш и от самата нея, стоят в основата на романа „Първа любов“ на
японската писателка Рио Шимамото.
Това е книга, която на пръв поглед може да бъде възприета
като съдебен трилър, но всъщност психологическата ѝ дълбочина е много по-съществена от криминалната
интрига. В нея престъплението не е центърът, а последицата, а истинският
интерес е насочен към онова, което го предшества – към натрупванията, травмите,
липсите и изкривяванията, започнали много по-рано.
Както подсказва заглавието, една от големите теми на романа
е любовта. Не в романтичния ѝ,
а в първичния ѝ смисъл.
Любовта като грижа, приемане, сигурност и внимание, които детето трябва да
получи, за да израсне емоционално здраво. „Първа любов“ говори именно за тази
любов, когато я има, но още повече когато липсва, когато е деформирана,
подменена с контрол, насилие, студенина или мълчание. Първите любови обикновено
се случват именно в детството, в периода, в който личността тепърва се изгражда,
ценностите все още са неясни и неукрепнали, а усещането за собствената стойност
се оформя болезнено и несигурно.
В романа на Рио Шимамото семейството и по-точно връзките
между родители и деца играят централна роля. Това не е разказ за едно убийство,
а изследване как точно се стига до него. Рио Шимамото се вглежда в механизмите
на емоционалното оцеляване, в раните, които човек носи незабележимо, и в
начина, по който една пречупена или напълно разбита вътрешност може дълго да
остава невидима за света. Тъкмо в това е може би най-голямата сила на романа.
Не да шокира със сюжетни обрати, а да покаже как понякога най-страшното не е
самото престъпление, а историята, която го е направила възможно.
„Първа любов“ отказва лесните обяснения и отговори. Канна не
е представена еднозначно нито като жертва, нито като чудовище. Рио Шимамото не
я оправдава, но и не я осъжда прибързано. Вместо това я разглежда като човек,
формиран от средата, травмите и социалните очаквания, които постепенно са
разрушили естествените ѝ
ориентири. И не предлага нито един удобен морален отговор.
„Първа любов“ е и роман за японското общество като цяло, за
неговите норми, за тишината, с която се прикриват неудобните истини, за
предразсъдъците и обществените роли, от които трудно се излиза. В опита си да
стигне до истината за мотивите на Канна, Юки Макабе хвърля светлина върху
насилието, върху живота на жените в Япония, върху семейните и социалните
модели, които често остават скрити зад фасадата на приличието. Романът внушава,
че в общество, където срамът често е по-силен от съчувствието, а мълчанието
по-приемливо от признанието, травмите не просто се задълбочават, а дори
започват да изглеждат нормални. И в крайна сметка се получава една история за
това колко разрушителни могат да бъдат семейните тайни и за невидимите
механизми, чрез които обществото често произвежда самотни, наранени и изгубени
хора, а после се ужасява от последствията.
Рио Шимамото е носителка на награда „Гунзо“ за млади писатели, на наградите „Нома“ и „Наоки“, а нейни произведения вече са адаптирани и за филми. Дебютира в литературата през 2001 г. с разказа си „Силует“, докато все още е ученичка в гимназията, а през 2002 г. новелата ѝ „Малко по малко“ печели наградата „Нома“ и е номинирана за наградата „Агутагава“. Това превръща Рио Шимамото в най-младият автор печелил „Нома“. През 2005 г. романът „Разказ“ излиза от печат и се превръща в бестселър в Япония. Това позволява на Рио Шимамото най-сетне да напусне работа и да се посвети изцяло на писането.
Няма коментари:
Публикуване на коментар