Фермата на писателите

Няма по-неприятни хора от писателите.

До този извод са стигнали и журналистите, отразяващи културните новини и събития, и екипът на едно напълно ново телевизионно риалити шоу, подготвяно в пълна тайна с идеята да разбие всички рекорди в рейтингите до момента. И те не просто знаят, че родния писателски елит е една от най-дразнещите групи интелектуалци, но са решени да го докажат и покажат на всички, затваряйки за една седмица в малка селска къща седем от най-популярните имена в литературата на съвременна България. Самата отправна точка вече е достатъчно силна, за да подскаже, че няма да има никаква милост към суетата и позата. Седмина писатели и поети, всеки намерил или все още търсещ своята ниша, своята читателска армия, своя публичен образ, всеки със своите тайни надежди и амбиции за признание и слава.

Иво Сиромахов събира в романа си „Фермата на писателите“ седем от най-ярките представители на днешната българска литература с идеята да покаже на света истинските им лица, отвъд грижливо режисираните роли, които играят.

Един бивш доносник от ДС, който между другото е и поет, един тежък алкохолик, една посредствена, но амбициозна провинциална поетеса, един бивш журналист, удобно възседнал вълната от невежество, неизменно вървяща ръка за ръка с вярването в безумни конспиративни теории, една патетична до фанатизъм писателка на българщината, един политкоректен нагаждач и не на последно място една уморена от живота журналистка, специализирала се в хваленето или унижаването на творци в зависимост от това на кое политическо течение симпатизират…

Още в избора на тези типажи личи колко внимателно е подбран сблъсъкът между различни форми на суета, зависимости и претенции за значимост. Седем от най-популярните имена се оказват под един покрив и дори под един юрган, само за да докажат на себе си и на света, че у нас и интелектуалците са такива преди всичко според собствените си претенции, отколкото по действителни заслуги.

Разбира се, че читателите веднага ще решат, че разпознават повечето или дори всички герои в действителни хора. Разбира се, ще са в грешка донякъде, защото целта на романа очевидно не е да осмее конкретни хора от реалността, а невъзможността да се изплува над злободневието, над професионалната и творческа завист, над амбицията на посредствеността, над позьорството. Тъкмо това прави книгата далеч по-силна от обикновен литературен шарж с лесно разпознаваеми мишени. Водещи са иронията, гротеската и социалното разголване. На моменти образите са нарочно типизирани и преувеличени, но точно в това е целта. Романът не иска да бъде деликатен, а да удари право в слабите места на една среда, която много обича да се взема насериозно.

„Фермата на писателите“ е едновременно забавен и доста хаплив роман. Със сигурност се чете леко, макар че зад смешното прозира една нелицеприятна, дори смущаваща истина за хората, претендиращи да са днешния духовен елит. Хуморът тук не е самоцел, а средство, чрез което грозното и смешното започват да си приличат до неудобна степен. Това всъщност е книга за суетата, посредствеността, амбицията и смешната трагика на онези, които искат да бъдат велики на всяка цена. И точно затова си струва да бъде прочетена. Тя е и книга за нашето общество изобщо – за позата, за желанието да бъдеш забелязан, за фалшивия блясък и за това колко често хората се вкопчват във външното признание, вместо в истинската стойност.

Романът „Фермата на писателите“ обаче далеч не е просто сатира на литературния свят. Да, героите са писатели, поети, журналисти и хора от културната сцена, но всъщност историята е и за българския манталитет като цяло. За позата, за болната амбиция, за фалшивия блясък, за подменените ценности, за желанието да изглеждаш значим вместо да бъдеш стойностен. Също и за желанието да сриваш авторитетите и да омаловажаваш чуждия успех обаче. В този смисъл книгата говори не само за литературата, а за една много по-широка и болезнено позната обществена среда. Ето защо романът може да бъде интересен и на хората, които не следят литературния живот отблизо, не са наясно с теченията в съвременната нашенска литература и с подводните камъни и борбите кой пръв ще яхне поредната вълнà.

В крайна сметка „Фермата на писателите“ не оставя особено място за илюзии нито за героите си, нито за средата, от която идват, нито за обществото, което ги произвежда и търпи. Това е роман, който без много церемонии смъква маските и показва колко лесно шумът се бърка със стойност. Тъкмо затова книгата звучи едновременно смешно и неприятно вярно – защото не осмива просто едни писатели, а цял механизъм на фалшив престиж и самозабрава.