Има нещо за четене в Дания... или "21 начина да умреш" - Сара Енгел

Има нещо за четене в Дания - БНР Радио Видин

Съвремието ни е все по-динамично, а новите технологии предлагат нови и нови начини за комуникация. Поставят човешките отношения на непознати досега плоскости. Това си има и добрите страни, защото биват заличавани граници, биват преодолявани разстояния, общуването става все по-лесно и достъпно, независимо в кой край на света се намираш. Но има и една друга страна. Онази, за която малко се говори, защото малцина се осмеляват да признаят, че са попадали там.

Именно за тъмната страна на средства за комуникация говори датчанката Сара Енгел в своя роман „21 начина да умреш”, който се появи на българския литературен пазар през 2021 година, за да постави на масата отдавна наболели въпроси.

Това е един много мрачен, но и завладяващ младежки роман за самотата, за кибертормоза и за бездната, до която именно тормозът в интернет може да те доведе, особено когато си млад, все още силно зависим от одобрението на връстниците си.

Авторката споделя, че темата започва да я вълнува и дори да я обсебва, след като една вечер случайно попада на телевизионен репортаж за момиче, което слага край на живота си след системен тормоз в интернет от свои връстници. Започва да търси информация и установява, че такива истории не са изолирани случаи, а се случват във всички точки на света. А няма по-добър начин да поставиш даден проблем на вниманието на обществото от този да пишеш за него. Да разказваш от името на жертвата. Да изправиш насилника пред онова, което е направил. Да покажеш и на жертвата, че не е сама и че има изход – нищо, че в тъмнината на депресията може би не го вижда.

Защо „21 начина да умреш”? Защото толкова намира главната героиня Стела, докато се пита още колко ще издържи преди да избере един от тях.

Колко време всъщност отнема да се сринеш от позицията на едно от най-популярните момичета в класа до социален аутсайдер, отбягван и стигматизиран от всички? Оказва се, че се случва ужасно бързо и лесно. Това научава 15-годишната Стела, когато след едно недоразумение се оказва подложена на неочакван яростен тормоз от онази, която е наричала своя най-добра приятелка.

Двете обожават музиката и се явяват на кастинг в популярен музикален формат по телевизията. Стела получава одобрение да продължи, но Амелие е отхвърлена. Стела решава, че приятелството изисква от нея също да се откаже. Но се оказва, че Амелие въобще не е способна да преглътне поражението, нито да прости на приятелката си, че е била обявена за по-талантлива. И това отключва злото.

Малко по малко Стела усеща как започва да потъва. Системният тормоз, обидите, заплахите и униженията не са нещо, за което може да говори с баща си например или с някого от учителите, но стават причина да се откаже постепенно от всичко, което харесва, дори от музиката, без която дотогава има чувството, че не може да живее.

„21 начина да умреш” е история за това докъде може да стигне жестокостта на индивида и на тълпата, за издръжливостта и ранимостта, за зависимостта ни от обществото, за отхвърлянето, завистта и трудностите, с които децата и младежите се сблъскват, навлизайки във възрастта, в която вече ще бъдат зрели хора. История за човешката способност да мразиш успелия, по-талантливия, по-добрия.

Но това е история и за силата, която никой не вярва, че притежава, докато не му се наложи да я извади от себе си. И не на последно, а може би всъщност на първо място, това е история за това как след 21 начина да умреш, можеш да откриеш един-единствен начин да жевееш, но той да е достатъчен.

Романът на Сара Енгел е обявен от списание „Фолкенскулен” – официалният орган на датските учители – за „Младежки роман на десетилетието”, а след онлайн гласуване датските младежи го определят за Роман на годината.

Самата Сара Енгел е не по-малко интересна от романа си. Макар и дипломиран преподавател от Педагогическия институт в Копенхаген, тя е била какво ли не друго – тълкувателка на сънища, танцьорка, копирайтър в рекламна агенция, пекарка на гофрети в парк и четец на еротични новели. Сара твърди, че всичко това само е обогатило познанията ѝ за човешката природа, за да може да ги описва по-достоверно в книгите си. Каквото и да е работила обаче, оказва се, че Сара Енгел с романа си „21 начина да умреш” улучва едно от най-болезнените места на съвременното общество.