"Книжарницата на мистър Ливингстън" ви очаква

 

Книжарницата на мистър Ливингстън - БНР-Радио Видин

Миналата седмица се запознахме с една книга – „Книгата на Джо”. Днес ще се запознаем с цяла съкровищница от книги, сякаш съществуваща едновременно в множество паралелни вселени. Нека влезем в „Книжарницата на мистър Ливингстън”!

„Муунлайт Букс” се намира в лондонския квартал „Темпъл”, има красиви сини врати с изящни дръжки във формата на перо и малко траурни звънчета на входа, които озвучават влизането на всеки от доста ексцентричните, но не по-малко добродушни клиенти на книжарницата. Е, звънчетата оцеляват до влизането на симпатичен агент от Скотланд Ярд, който е призован, за да разследва мистериозното изчезване на безценен стар дневник на един от праотците на Едуард Ливингстън. Има си и невероятен стъклен купол вместо покрив, през който нощем могат да се наблюдават всички звезди и галактики, напълно оправдавайки името на книжарницата.

Внимавайте! Тук се стъпва тихо и с уважение, не защото иначе ще смутите безименния писател под синята лампа, а защото мистър Ливингстън неслучайно е вечния лауреат и най-новия носител на наградата „Скрудж” – награда за най-неприветлив и мърморещ книжар. Но не това е причината неговата току-що наета книжна фея – помощничката му Агнес – да събува обувките си още на прага на книжарницата и да ходи боса по дървения под докато е на работа.

И не се заблуждавайте! Мърморенето и демонстративната британска студенина на мистър Ливингстън са всичко друго, освен неприятен характер. Защото той „мърморкото, разсеяният колекционер на илюстровани книги, единственият жител на планетата, вписан в гражданския регистър на Луната на пълно работно време”, всъщност умее да гледа на света с други очи, да долавя любовта там, където никой друг не я забелязва, и без колебание, с почти Шекспирова страст, да се втурва да я защитава, когато види, че някой се кани да я нарани.

Може би точно затова най-редовните клиенти на неговата книжарница го обичат не по-малко от дългогодишната му годеница Шивон, която категорично отказва да се омъжи за него, независимо от вечното му мрънкане, саркастичните забележки и привидната липса на емоции. Например осемгодишният гений Оливър Туист, който най-вероятно цял живот (според мрачните прогнози на мистър Ливингстън) ще мрази Дикенс заради името си, и все се крие някъде между стелажите на втория етаж, докато чака вечно заетата си майка да го прибере в края на работния ден. И леко отнесената, но ужасно напориста госпожа Дрезден, ненаситна за нови книжни предизвикателства, която всяка седмица в понеделник пристига, понякога дори по домашни чехли, за да конкурира Едуард Ливингстън по мърморене, докато си тръгне с поредната нова книга. Дори онзи безименен писател под синята лампа, който сякаш е забравил да говори, превръщайки се в част от интериора и очарованието на това странно, почти приказно място.

Но сякаш най-близо до истинския мистър Ливингстън е Агнес – пристигнала от Испания в Лондон да си търси работа като археолог, изпълнена със страхове и копнежи, но по волята на Вселената озовала се в неговата книжарница, за да остане. Уж временно. Само че всеки знае, че временните неща твърде често се оказват най-постоянните и дълготрайни любови в живота ни. В нейният – също.

„Книжарницата на мистър Ливингстън” е история без големи конфликти, без драматични обрати и съспенс, ако не броим мистерията с изчезналия дневник. Тя е от онези книги, в които сякаш почти нищо не се случва, но са изпълнени с мънички жестове и топли мигове на щастие. Това, което прави тази история толкова красива и увлекателна, са нейните герои, заради които ти се приисква сам да отидеш в книжарницата. И в един момент осъзнаваш, че главният герой в нея всъщност е любовта към литературата.

Авторката на този толкова топъл, уютен, комфортен като домашни чехли и чаша топло какао роман е Моника Гутиерес – блогър и автор на поезия, пиеси, разкази, статии и сценарии. Тя живее и работи в Барселона, по образование е журналист и историк, но по душа очевидно е книжна фея, подобно на своята героиня Агнес, и често споделя литературните си търсения и съкровища в своя блог „Serendipity”. Именно страстта си към литературата решава да сподели Моника, когато се захваща да пише романа „Книжарницата на мистър Ливингстън”.

В него има толкова много препратки към други книги и автори, че накрая непременно ще останете с усещането, че сте прочели не просто една книга, а цяла библиотека, лично подбрана и препоръчана от най-мърморещият книжар на Албиона.