Да влезем в "Среднощната библиотека", за да си изберем живот!

 

В деня, в който Нора Сийд решава да умре, всичко се обърква! Така де. Както се досещате, то се е объркало доста преди това, но сега съвсем отива по дяволите. И все пак, оказва се, че да умреш не е толкова просто, колкото си го е представяла. Понякога не можеш просто да напуснеш света и себе си! Понякога преди да решиш окончателно дали наистина искаш да умреш, трябва да минеш през… библиотеката!

Правилно сте чули. Между живота и смъртта има библиотека. Среднощната библиотека! Или видеотека. Или казино. Или хипермаркет. В случая на Нора е библиотека. Лично нейна, но може да е и твоя, пълна с всички възможни животи, с всички твои потенциални съдби, с всички твои избори – добри или лоши – и последствията от тях. Пълна с всичко онова, за което съжаляваш нощем, когато не можеш да заспиш, или денем, точно след като си уволнен от не особено перспективната си работа, а котката ти е мъртва. И ти дава възможност да избереш кои от тези животи да изживееш преди да решиш окончателно дали наистина си аут. Можеш да избереш в кой от всички да останеш завинаги може би.

Среднощната библиотека е твоето персонално Чистилище. И не е страшно. Не и на пръв поглед. На втори е по-страховито от всичко, което си си представял. То е тихо, уютно, мистично място, точно като библиотека. Там е старата библиотекарка госпожа Елм с костунурковозелената си поло яка, която те е прегръщала като бебе, докато свикваш с мисълта за ненавременната смърт на баща ти. И ти дава възможност. Възможността да изживееш живота, който си мислиш, че си пропуснал. В който си мислиш, че може би щеше да си по-щастлив, по-успешен, по-завършен. По-добра версия на себе си, която няма да има причина да иска да умре. А дали?

Ако имаш възможност да се върнеш назад, би ли направил различен избор в някакъв момент от живота си? Би ли завил надясно, вместо наляво? Би ли казал „да” вместо „не”? Би ли отказал дадена работа, за да приемеш друга?... Представи си, че имаш тази възможност! Представи си обаче, че далеч не е това, което си очаквал! Че е по-различна, отколкото можеш да понесеш.

Нора Сийд бързо разбира, че онова, за което съжаляваш, може да се окаже по-голямо разочарование от това, от което искаш да избягаш. Да си рокзвезда може да е гадно. Мечтаният семеен живот с онзи, от когото си избягала два дни преди сватбата, може е разочарование. Да снимаш китовете край бреговете на Австралия може да е разочарование и дори да струва живота на най-добрата ти приятелка. Да отвориш селска кръчма в сърцето на Оксфордшър заедно с голямата си любов може би е грешка... и да разбереш, че това всъщност никога не е било голямата ти любов. Да проучваш ледниците може да е страшно и смъртоносно. Да си олимпийски шампион може да те докара до депресия. А най-гадното е, че любимият котарак Волтер умира винаги, въпреки всичко, и няма реалност, в която можеш да го спасиш.

И ето че Нора Сийд получава възможността да промени всичко онова, което открива в своята „Книга на съжаленията”. Тя може да изживее всяко свое решение по нов начин. Може да е омъжена, да е майка, да е изследовател на ледници, да снима китовете край бреговете на Австралия, да е рокзвезда или олимпийска шампионка по плуване свободен стил. Може дори да си избере живот, в който баща й все още е жив или такъв, в който е щастливо омъжена за онзи симпатичен хирург и имат най-прелестната дъщеричка на света. Може да е в добри отношения с брат си, да е преподавател по философия в университета или да разхожда кучетата от градския приют. Може да има своя винарна…

При на практика безкраен брой други възможности, какво би избрал ти?... А дали?...

„Среднощната библиотека” е роман Мат Хейг, автор на бестселъра „Причините да останеш жив”. Това е история без странични сюжети, без пъстра гама от герои, без неочаквани обрати в сюжета. Той е смел опит да се изправиш срещу тревожността и депресията, срещу екзистенциалните въпроси, които винаги започват с „Ами ако…”. Да, може би на моменти е с предвидимо развитие, но идеята въобще не е да изненада читателя, а да го накара да се замисли. Какво можеш и какво не си в състояние да промениш? Какво искаш и какво не би посмял? А дали всъщност животът, който си се уморил да живееш, не е най-доброто, което си могъл да искаш и постигнеш? Дали вместо друг живот, нямаш нужда само от друг ъгъл, от който да прочетеш книгата, която сам си започнал да пишеш от деня на раждането си?...