"Гаврил" - Десислава Каменова

 

Всеки от нас има истории за разказване, но не всеки има желанието и възможността да ги запише и да направи от тях истории за четене, за споделяне и за разкриване. А в своя нов сборник Десислава Каменова прави точно това – истории за четене и разкриване от едни много човешки, мънички, почти незабележими моменти от ежедневието на всички нас. От почти незабележими хора, а всъщност цели вселени. Тя пише за хора, често пъти без имена, а това ни дава възможност да им дадем такива, защото ние всъщност може би ги познаваме или поне някои, които много приличат на тях по съдба, по начин на мислене, по погледа, ако щете.

Вярвам, че сборникът „Гаврил” не е просто сборник с къси разкази, а сборник с парчета от своята авторка. Самата тя казва, че е събирала разказите повече от десет години, а съм убедена, че никой не би посветил толкова време на друго, освен на душата си, на себепознанието, на себетърсенето и намирането, ако щете, а по този начин и на търсенето и познаването на другия отсреща. Десислава споделя, че не е нужно човек да има всичко, защото накрая след него остава само това дали е обичал и дали е бил обичан, дали е бил себе си докрай. Да познаваш хора обичани и способни да обичат не е ли всъщност най-ценното, което можем да трупаме около себе си?

„Гаврил” е колекция от малки истории, почти моментни кадри от различни животи, различни реалности, различни времена дори. Населена е с образи от тук и сега, но и от миналото, но всички до един с бъдеще. Образи, които можем да срещнем на улицата или дори в собственото си семейство. Различни. Различни дори от онова, което мислим за тях. Но има едно нещо, което ги обединява и това е усещането, което оставят, когато ги четеш. Съвременният живот е твърде динамичен и кратките разкази като че ли са идеалната форма за днешния читател. Кратките разкази с концентрирана емоция, които за ограничено време казват много. Може би точно затова добиват все по-голяма популярност, печелят все повече почитатели и всъщност се налагат като предпочитана форма и от авторите, и от читателите.

Чрез своите разкази Десислава Каменова успява създаде една пъстра палитра от образи на хора – колкото подобни си, толкова и различни. Хора, които – независимо от времето и съдбата си – са успели да съхранят в себе си едно нещо – основната човечност. Нейните разкази предлагат един проницателен поглед върху човешката природа, но не онази, която руши и плаши, а другата – която свенливо крием, за да не бъде наранена. Природата да обичаш, да вярваш, да копнееш, да си в хармония със себе си, независимо в каква огромна дисхармония с целия останал свят си. Защото всъщност хармонията с другите започва от тази със себе си.

Разказите от тази книга могат да се сторят на някого почти като картини, рисувани обаче не с бои, а с думи. Като случаен миг, запечатан във времето, без познато минало и без предвидимо бъдеще, уловен мимоходом, докато си бързал нанякъде. Просто си погледнал встрани за секунда и си го хванал. Не знаеш нищо друго, освен онова, което погледът запечатва в рамките на секунда или две. Като случайна снимка, хванала неподозиран детайл, неочаквана красота на фона на хаос от пъстрота и пренасищаща окото бъркотия от животи.

Предполагам, че няма да сбъркам, ако кажа, бе това е един сборник с разкази за необикновените истории на съвсем обикновените хора. Истории не просто на живота им, а на душата им. Истории за онова, което ги е изградило и което – в крайна сметка – оказва се, май гради всички нас. Малките моменти, малките жестове, малките думи, но с голямо значение всяко едно от изброените. Или с никакво, но все пак изграждащи ни. Защото човек е сбор от малки моменти и жестове, сбор от чужди и свои думи, оформили го такъв, какъвто е, а не резултат от грандиозни, исторически събития, за които да си струва да влезе в новинарските емисии вечер например. Иначе казано, „Гаврил” е сборник от кратки разкази за малките обрати в ежедневието ни, които дори не забелязваме като такива. Той е огледало, поставено пред лицето на обществото ни, което обаче отразява дълбокото, отвъд лицата, отвъд видимото.

Дали ако на младини си хапвал по два ореха на ден вместо да се тъпчеш с храна, нямаше да промениш живота си? Сълзите имат ли имена? Колко видими са невидимите хора? Докъде в човешката душа води прекият път, който се отваря след въпроса „Защо?”? Кои прегради са най-стабили в живота?

„Гаврил” е продължението на едно обещание, което Десислава Каменова споделя, че е дала сама на себе си на един 1 януари, както казахме, преди повече от десет години, а именно – да споделя повече с другите. Човек има закодирана у себе си естествена нужда да споделя, но има и някаква естествена спирачка да го прави, нещо като инстинкт за самосъхранение. И да застанеш срещу инстинктите си съвсем осъзнато е трудно, защото никога не знаеш как другите ще се отнесат към доверието ти. Дали ще злоупотребят с него или напротив – ще ти помогнат да го превърнеш в сборник с кратки разкази за бавно четене например.

В книгата отново ще видим и част от работата на талантливата художничка и фотограф от Монтана Виолета Апостолова – Лети, която вече познаваме и от предишната книга на Деси – сборникът „Лукиана”. Тя също е тук в момента. Нейните черно-бели фотографии се вписват така добре в текстовете, че в един момент установяваш, че е невъзможно да си представиш книгата по друг начин, освен с тях като част от цялото. Подобно на „Лукиана”, и „Гаврил” някак си би изглеждала и звучала по друг начин, ако не бяха снимките, които да придадат завършеност на настроенията, мислите и защо не на самите герои.