След всички тези години... познаваме ли се?...

„След близо двайсет и пет годишен брак Ричи Мейърс, съпругът ми, поиска да го наричам Рик.”

Така тривиално започва романът „След всички тези години” на Сюзан Айзъкс, в който хитовата авторка на „Ню Йорк Таймс” ни предоставя своя възхитителен, проницателен и искрящ от хумор поглед върху любовта, брака… и убийството. И решаваме, че знаем какво предстои да сполети главната героиня. Не бързайте!

Самата Айзъкс казва за своята Роузи: „Обичам да показвам обикновени хора, принудени да реагират на необикновени обстоятелства.”

Историята на милионерската съпруга и учителка по английски Роузи Мейърс започва като типичната, леко банална история, обичайна за чиклит-романите. Ден след сребърната годишнина от сватбата си Роузи е зарязана от съпруга си – новобогаташ, хукнал след много по-млада и атрактивна жена. „А вероятно и по-умна”, не без горчивина подозира Роузи. След всички тези години, в които е била до него, докато е бил най-обикновен учител по математика, преди случайността да го превърне в милионер! Дотук – нищо необичайно. Случва се постоянно, навсякъде, дори и в момента. История стара, колкото света.

Само че няколко месеца по-късно, една нощ, полуупоена от успокоителни, Роузи се спъва в трупа на неверния си съпруг, лежащ на пода в собствената й кухня и намушкан с един от нейните ножове. Ама разбира се, че по ножа са единствено нейните отпечатъци! Освен това тя има повече от основателен мотив да иска смъртта на Ричи. Иди, обяснявай, че нямаш нищо общо, когато на карта са заложени толкова много пари и всичко сочи към теб! Дори най-близките й приятели вярват, че е тя, та какво остава за разследващите полицаи.

Изправена пред перспективата да прекара остатъка от живота си в затвора, Роузи няма друг избор, освен да разкрие сама убиеца на съпруга си, защото за полицията и обществото тя е достатъчно удобен заподозрян, за да си мръдне пръста някой да рови по-надълбоко.

И Роузи хуква към Манхатън, за да разбере кой и защо (освен нея) е имал мотив да убие Ричи. Оказва се, че там я чакат много повече неща, отколкото е искала да знае за съпруга си. Но и много повече неща за нея самата, за които не е подозирала. И благодарение на острия си ум и точните стари приятели започва да разбира, че май през всички тези години е живяла с грешния мъж.

В романът „След всички тези години” няма да намерите съспенс и ужасяващи сцени. Ще намерите обаче една симпатична героиня, „училищна преподавателка от предградията с лек бруклински акцент”, както самата тя се описва, поставена в неконтролируема ситуация. Докато тича след убиеца на неверния си съпруг и пред полицията, Роузи успява да облече в думи много неща, които сигурно всички си мислим понякога, но рядко успяваме да формулираме така точно и с чувство за хумор. И кървавите сцени някак си не са толкова ужасни на фона на комичните ситуации и размисли, в които попада наивната, но остроумна Роузи, попаднала в реалност, за чието съществуване е забравила твърде бързо след внезапното забогатяване на Ричи.

Сюзан Айзъкс не е криминален автор, така че някои читатели доста бързо ще се сетят кой е истинския убиец, но и не това е целта й. Въпреки това успява да забърка едно криминале, в духа на класиката в жанра. Без нито за миг да претендира за гениалност, в крайна сметка „След всички тези години” си остава преди всичко един забавен и свеж дамски роман, с който да прекарате няколко часа на плажа или вечер в леглото. А накрая е твърде вероятно да установите, че някъде по време на четенето сте заобичали тази принудена да е смела учителка по английски, която се оказва далеч по-трудна жертва, отколкото самата тя може би е очаквала.